Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2008 03:58 - Делничен ден
Автор: rockbul Категория: Изкуство   
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
0



ДЕЛНИЧЕН ДЕН

 

Първи опит за написване на разказ от Rockbul

Музикант – човек,който беседва със звездите, възпява луната, приглася на птичките прегръща цялото човечество и ...не може да се разбере с жена си.

     Телефона се напъваше като тромбонист на важен военен парад пред официалната трибуна. Все още не успял да се прозина , с две водки от снощи в стомаха и глас наподобяващ скърцането на петицата около съдебната палата вдигам пет килограмовата слушалка.

-         Да.

-         Ало, Ачо здрасти,ти ли си?

Преди да отговоря ми се ще да погледна в огледалото и да разбера дали онзи отсреща съм аз. Някакъв рус глас идващ от под чаршафа споменава името ми и че същия този трябва да донесе чаша вода. Оглеждам се. Двете стрелки са една върху друга и сочат към тавана, от където виси един щастлив паяк софиянец мразещ прахосмукачки.
Радиото скърца и говори, че виновният всъщност не бил виновен и...Вземам слушалката и се запътвам към моето убежище- банята. Наливайки вода онзи от отражението ме гледа страховито, намига ми и ми подсказва, че трябва и да пусна една такава. Веднага го познах.

-         Да , аз съм, кажи...?

-         Какво правиш бе човече, може ли да те видя в 14:00 часа.Много е важно!

Какво пък толкова важно може да се случи и аз да съм част от него?

-         Да не би в България да е дошъл Римския папа (на 24 май 2003 доставиха Йоан-Павел II в

България  все пак ) или Тодор Живков се връща на власт ( това не стана - Тато умря).

- Не се базикай, сериозно е .

- Чакай...

Излизам от скривалището си , подавам чашата с вода, но не там където трябва. Състезанието се превръща от мокра фланелка в мокър чаршаф и всичките ми роднини по женска линия биват споменати, на което не объръщам никакво внимание . Примъкнах се до тефтера, поглеждам разсписанието си  уверявам се, че в 14:00 трябва да бъда на още три места и потвърждавам срещата доволен, че виждам новият ден и слънцето в прозореца .  

-         Извинявай “коте”, ама с..снощи бяхме в банята почти един час . За цялата нощ се цапахме само два пъти . Поне да ми беше дал хавлиена кърпа .

-         Добре де стига си страдала като катеричка за лешник, ето ти чашата има още вода върни си го.

Тя само това и чакаше.Засмяна като наградена с часовник учителка около двадесет и четвърти май продължи серията в мокри слипове и тези слипове бяха моите, а аз в тях . Цялата еротика се превърна в суетня на пожарникари около използвана коледна елха - на другия ден сутринта . Опитах се да си представя филма “ 9  Ѕ седмици...” Сладко, ягода, бучка лед..., но явно в момента се играеше друг филм - 1/2 последни минути в моята спалня. Направих се на сто процентов мъж, като не и зашлевих шамар, а я целунах по врата .

Започваше новият ми ден , който щеше да свърши късно след полунощ ако не ме застрелят по Софийските улици или не “спукам гума”. “Жилет”, хапче “Супрадин”, няколко капки “ Визин” в очите и вече изглеждам като на обложката на последния си албум. Ставам за показване .

Трамвайните врати почти  правят от ръцете ми японско ветрило, а  в главата ми ясно изкристализира “абе аз щто не ти ...”. Отново съм възпитан ! Около 14 часа се замъквам до най- близката среща .

-         Здрасти, как си ?

-         Както изглеждам .

-         Добре изглеждаш !

Какъв по- добър начин да получиш  комплимент на днешно време.

      Тя е малко зад него. Стегнато дупе и дълги крака, с гърди като току що надути детски балони, гримирана тип китариста на група “ Kiss ”. Изобщо толкова незабележима колкото  оранжев“ Мерцедес ” Ес класа с гюрук на изложение за строителни колички – Ловеч. Тя ме гледаше с онзи искрящ поглед, за който всички момчета  около пубертета мечтаят, а понякога и петдесет години по-късно .Погледнах скришом около мен дали аз съм обекта на тези искри . Зад мен нямаше никой ако не се смята един разкъсан и полюшващ се от вятъра плакат на “А2 ” и някакви реклами , които ме убеждаваха колко бяло ще ми стане прането и... тем подобни . Явно искрите бяха отправени към мен и имаше опасност да се превърнат в пламъци .Тогава щях да имам нужда от сутрешната процедура и ако всичко са развиваше по моята анти логика трябваше да и зашлевя един шамар вместо да я целуна. Тя продължаваше да ме гледа и да ми се усмихва. От очите ми вече течаха сперматозоиди .Чувствах се като онази африканска маймуна  “Боного”, която напъва за секс непрекъснато. Сетих се приказката за отличниците, която в днешно време   бе променена в приказката за парите. Но... нали съм готин пич веднага се сещам за друго лафче : “ Кой занае и тя на кого е омръзнала”. Окрилен от последното си прозрение започнах да навлизам в реалния свят и да чувам шума около мен. Стив ми говореше за някакви музикални проекти .

-         Това е момичето, което...

Не дочаках да ми обясни . Подадох ръка и я попитах как е.

-         Гот съм, а ти?

-         Като в топла вана след гала вечеря в ескимоски вигвам.

Поупражнявахме се в светски разговори до втората чаша с джин- тоник , които с много усърдие ни поднасяше усмихнат господин знаейки, че от чаша печели бутилка. Но какво да се прави аз бях захапал джама - любовта е сляпа.Тя много добре знаеше цената си и се стремеше да я достигне. Дошла в големия град млада и хубава с намерение на първият ъгъл да срещне принца с голям “ Кадилак”, бял смокинг, приличащ на Брад Пит и фрашкан с пари и всички екстри по дистрибуторския каталог. Просто забравяше, че това го има само в приказките. Веднъж вече се опарила . БМВ, дискотека, дебел врат, нямало време за спалня и баня направо в колата, после дошло приятелчето с още по-дебел врат и повече ракия в стомаха си. Хванали и такси и и казали, че ще я потърсят. Всичко това го разбрах след месец, а сега проблема беше друг. Разбрала, че да си млада и хубава е предимство, но недостатъчно за да избираш сам . Тя точно това искаше-да избира и да управлява живота си сама. Че кой не го иска ?

     Стив беше мой приятел още от хипарските години. Бяхме една дузина момчетии с дълги коси слушащи забранените радиостанции и четящи ония другите книги. Бръснарниците за нас бяха във вечна ревизия и нямаше мода, която да замени любимите ни джинси. Наричаха ни хулигани, а ние просто бяхме свободни. Сещам се ,че спрягахме едно стихче изразяващо отношението ни към околните :

 

Небесно жълт  орангутан

синкопно броди из небето-

сред осмоъгални карфици

и ни желае непременност.

 

Стремително разкрачен рейс

и хиляди яйца на юг.

Трабант със миризма на лук

и вносен Котленски килим.

 

От нейде таино вий се дим

Защо да спим, защо да спим

Нефтохим е невредим.

 

 

Сега всеки от тези “хулигани” е с висше образование и е някой. Само Стив остана да протестира  по своему. Все още не желаеше да замени джинсите и маратонките , въпреки, че шибидака на косата му вече бе отворен наполовина, а около него боята е посребрена той си остана същия. Намерил девойката  пред някаква дискотека приличаща в лицето на картина от Пикасо-синия период, след намесата на пожарогасител, и то неомесно. Нямала пари нито за цигари, нито да се прибере в дупката, която бе взела под наем в един краен столичен квартал. Била съгласна на всякакъв принц само и само да запълни празнината в стомаха, главата и малко по-надолу. Стив и предложил невероятния си “Трабант”, който не меришеше  на лук , а само на изгорели газове заради пробитото си гърне , завел я у тях и с малко яйца на очи  и сиренце запълнил празнината в стомаха и. Останалата бутилка водка от снощи пък изпразнила главата и и бързо я пренесла в царството на Хипнос. Сутринта се сблъскали в коридора на апартамента, когато той излизал от мястото в което тя искала да влезе. Запознали се на ново. Черната димяща течност се увивала около цигарения дим.Радиото мърморело някакъв рокендрол и тя запяла. Колко му трябва на човек да пропее...малко топлинка .Нейната съкровена мечта била да стане певица ! Много и харесвало да пътува , да я гледат отдолу на горе, да и искат автографи , да получава добри пари , и да бъде облечена по-така ...

Стив, който е познавач в музиката и меломан от години разбрал, че от този храст може да излезе нещо, което ще му донесе пари, а и гаджето си го бивало. Накарал я да мине през онова място където нормалните хора ходят по два пъти дневно – банята. След това проявила художническите си умения върху лицето си и ето ни в бистрото на чаша джин с Тоник. Като казах Тоник се сетих, че още не съм ви представил откритието на Стив. Антоанета, както сама се запозна с мен – Тони . След това се шегувахме “... искам джин с Тони ”. Оставих ги в бистрото, което се намираше близо до фонтана при кметството на ъгала с кино “ Одеон”.  Закъснявах за следващата среща , а в 16:00 имах запис, който щеше да продължи бог знае до кога. Таксито летеше с бясна скорост и хората забързани в своя непрекъснат бяг изглеждаха като песъчинки влизайки по спирала в сифона на банята. Със същата скорост се сменяха цифрите на таксиметровия апарат във възходяща посока.

       Студиото се намираше почти извън града в една не ремонтирана сграда  с няколко кучета обикалящи за капка нежност изразена в остатък от сандвич или нещто такова . Акустиката и техниката в студиото бяха едни от най- модерните за момента. На вратата имаше шеговит надпис поставен незнайно от кого :

 

"Теория - това е когато знаете всичко, но нищо не работи.
Практика - това е когато всичко работи, но не знаете защо.
При нас съчетаваме теорията с практиката.

Нищо не работи и нямаме понятие защо."

 

 

            Студиото беше нажежено като семейни отношения след гостуването на тъщата. Моето появяване се отрази на колегите , като двугърба камила, която току що е донесла два бидона ледена бира . Някакъв канал не излизал, баса от двадесетия такт нататък беше с половин тон по-ниско. Напудрена и капризна певица беше стиснала устата опитваики се да имитира кокоше дупе . Някакъв нейн придружител с мобилен телефон в ръката се беше преваплатил или поне така смяташе в образа на Наполеон пред  портите на китното селце Вакарел.

Дебелият му врат и ’умният" отблясък особенно в лявото му око , което беше присвито някак си неестествено може би от последният опит някой да му го затвори , нямаше да оправят басовата линия на песента.

       - Слушай брато, ето ти тука сто долара и земи оправи тоя батак, че ми писна . И земи направи парчето по-така... Какво ли значеше по-така не ми стана ясно, но сто долара щяха да   запълнят запасите ми от душеразвеселяваща напитка в къщи. Правя се на многоръки Шива ,

въртя копчета и натискам клавиши за да създам още по загадъчна и сложна представа за себе си. Оня с умния отблясък в окото шепнеше в ухото на напудрената красавица приказки за камини, шампанско и кожено палто разбира се. След известно време песента добива вид на перфектен образец от съседна нам държава, което се харесва страхотно на придружителя с анцунг и мобифон. Неговата половинка забеляза усмивката на лицето му и се прехласна заявявайки, че аз съм най- страхотният композитор който тя била срещала, а тя била ходила на много места. Кипър, Гърция и Македония даже .« Къде е Лом , къде е Лондон ? » както обичаше да казва моят приятел артиста Кирето Варийски, но това си беше нивото. В знак на мутренска благодарност бях поканен на дискотека после на бар и за парите да не съм се безпокоял.  Аз приех уклончиво, като го отложихме за друг път. Не ме блазнеше переспективата да слушам цяла вечер анцугова философия и да се прибера с крива глава от уйски и безумно дънеща техно музика, която доколкото разбрах действала върху потентноста на подрастващите. От главата не ми излизаше Тони. Приличах на някакъв млад замечтан пубер представяйки си вечерта когато ще бъдем заедно с нея и ще ... слушаме как къркори боба в гърнето на печката, например. Тази мисъл ми помагаше да приема по леко фалшивото пеене на тази която искаше да стане звезда като си купи изкуството. Префърцулената девойка не си задаваше въпроса , че всичките тези хубавинки, който имаше отпред и отзад след няколко години ще увехнат и никакви долар-торове  нямаше да ги накарат да разцъфтят отново. Какво да се прави , за съжаление както изкуството е вечно, така и глупостта е непреходна. Минаваше осем вечерта , аз почти довърших «гениалната» творба и завиждах на Блейк от филма и неговата гривна за телепортация. Луксозното «Ауди» на човека с анцунг ме закара в центъра на града. Благодарих им виждайки червените светлини на заминаващата екстра и вдъхвайки въздух все едно, че бях престоял пет минути и тридесет и две секунди на дъното на какъвто и да е басейн. От първият супер купих бутилка «Джак Даниълс» и се запътих пеш към апартамента на Стив, който се намираше наблизо. Само трябваше да пресека булеварда, да мина през парка и прескачайки едни стари железопътни линии щях да се озова при девойката, чийто образ толкова упорито се бе заклещил в главата ми. В парка беше много тихо и приятно. Щурчетата свиреха своята вечна и непреходна песен. Колко пъти ми се е искало да разбера защо тези животинки мога да ги слушам с часове и с дни, а няма такава музика на която мога да издържа толкова дълго време. Бог е велик !

Ако преброите колко чирикания прави щурчето за осем секунди и прибавите числото пет ще разберете колко градуса е температурата на въздуха около вас. Това е точно така. Проверете го и ще се убедите. Бог е велик! Продължих напред в тъмното , като не забравях да си отварям очите на четири. Не знам защо се сетих за оня сериен убиец Андрей Чекатило , който взел живота на петдесет и две жертви. Тук някак си не се връзва да кажа, че бог е велик. На излизане от парка срещнах някакъв познат, който веднага ми заразправя за неговите музикални проекти и как едвали не мигновенно трябва да отидем у тях – ето тука на две крачки. Опитах се да се съпротивлявам, но бях толкова безпомощен, колкото и посрещачите на братята освободители на девети септември. Отидохме за малко. Веднага позвъних на Стив и му казах, че ще се забавя. Чух изщракване в слушалката и нейния глас:

- Аз те чакам!
Толкова естествено и неподправено ми прозвуча този глас,
че усетих онази тръпка , която обикновено започва от под пъпа върви някъде около гръбначния стълб и завършва в областта на сърцето или белите дробове. Не съм запознат добре с анатомията.

       -Добре Тони, няма да се бавя .

   Приятелчето пусна плеъра, като завъртя потенциометъра на шест. Имах чувството, че в главата ми се настани Уди кълвача и търсеше храна забивайки клюна някъде между очите ми. Помолих го да намали, но той не ме чу и продължаваше да се възхищава от произведенията си. Исках час по-скоро да си тръгна, но моят човек ми пускаше песен след песен. Явно беше решил да пусне  на пазара десет албума на веднъж. Започнах да се предавам. Вече не се опитвах да гоня Уди кълвача от главата си. Отпивах бавно от кехлибарената течност и всичките ми сетива започнаха да изключват едно по едно като в забавен филм. На третата чаша и на тридесетото парче го заплаших, че ще спя в тях. Веднага намали уредбата и с много невинен глас ми обясни, че чакал приятелката си. Оставих му бутилката на половината изпита и се запътих към асансъора. Върнах се за да купя нова бутилка като се движех максимално бързо, прогонвайки от главата си всякакви мисли за щурчета, богове и кандидат композитори. Пред вратата погледнах часовника. Стрелките се стремяха да заемат положението, което имаха сутринта преди водното шоу в моята спалня. Позвъних...,после пак. Отвори ми Стив.

       -Хайде бе вече те бях отписал, каде се запиля ?

Смотулевих нещо за оправдание, но той го прие чак като съзря бутилката с уиски. Връчих му я и влязох. В хола нямаше никого, освен две празни чаши и пепелник пълен с фасове.

       -Къде е Тони?

       -Отиде си мой човек, отиде си. Няма да те чака три дена я.

       -Стига бе, не се ли гъбаркаш?

       -Както виждаш.

Изпуфках като стара парна машина минаваща през Искърския пролом, хвърлих якето, разтрих слепоочието си и седнах в най-мекото кресло на света. Накарах Стив да ми донесе малко лед и сода. Първата глътка се разля по жилите ми като олио в нагорещен тиган. Още една глътка и поисках да ми извика такси.

       -Тия да ги нямаме. Тука ще спиш !

       -Моля ти се пич, уморен съм и съм скапан. Ще си тръгвам.

       -Хайде на бас ,че няма да си ходиш!

       -Стига не се гъбаркай ами дай телефона !

       -Добре де ако Тони беше тук нямаше да даваш зор да си тръгваш и нямаше да си скапан.

Естествено, че нямаше да си тръгна. Та нали затова дойдох по дяволите. Можех да остана. На другия ден имах работа едва в три следобяд. Не бях и толкова уморен. Моите 35 години ми позволяваха да допия бутилката и да се преборя с мечка стръвница след това.

       -Как ти се струва Тони? Става ли?

       -Готина е несъмнено.

       -Да знаеш и тя те харесва.

Стига си се ме тормозил. Остави ме да си страдам тихичко и напоително.

       -Може ли и аз да страдам заедно с теб?- чух глас зад мен.

Две ръце затвориха очите ми и чух въпрос:

       -Познай кой съм?

Беше Тони. Седяла около половин час в другата стая и ме слушала какви ги дърдоря.

Наказали ме за моето закъснение. От колоните се процеждаше меко и величествено “Pink Floid”и песента Wish You Were Here / желая да си тук / многозначително .

       - Е аз вече съм тук - казах наливайки си прозрачната течност в чашата.

Всички имаха пиене, имаше добра музика и добри приятели, нищо не оставаше освен да почнем с наздраве и така нататък. Тя гледаше на мен като на човек, който може да реши проблемите й. Приех израза на този от когото зависи всичко. Направих се на важен и по стар Български обичай погледнах от високо заявявайки, че утре ще работим по случая. ”Безплатно сирене има само в...капана !” - бяха казали древните персийци. Уискито се люшкаше не само в стомаха, но и в главата ми . В такова състояние на човек му се допява, до свирва и всичките три работи дето си ги знаете . Отворих пианото. То беше прашясало и леко разстроено , като всички пиана които не са пипани от две години. Върху него нямаше свещник, нито стара бронзова статуетка на Буда например . Седеше гордо преживяло аристократичното време на нашите бабите и лели. Олющеният лак подсказваше за това, че и то е било младо и хубаво. Малка дупчица от незагасена алкохолно-сексуално самозабравила се цигара подсказваше за минали купони и това , че е било използвано не само по предназначение. Направих един поздрав на съседите от първия етаж, като изсвирих някакъв рокендрол .Тони започна да ми приглася . Или уискито, или дългите крака обути в символичната поличка, или предизвикателно поклащащия се бюст или просто момичето си пееше не знам, но бях впечатлен. Градусът на кефа се повишаваше,когато на външната вратата се позвъни . Някой от поздравените комшии по нощница и спарен дъх отстояваше правата си в два часа след полунощ. Стив го успокой и му каза, че аз свиря.

       -А...знам го аз. Много го харесвам. Ще даде ли един автограф за дъщерята ? и...ако може по-кротко, че утре съм първа смяна.

       Подписах се и спрях с концертната си програма до тук. Може би беше дошло време за -кой откъде е . Стив се обади на приятелката си Дорис , която вече бе задрямала докато го чакаше да я споходи, измърмори куп неща и едното от тях беше  да купи “хляб и мармалад”, пардон цигари и да побърза, че ще остане на сухо. Стив ми хвърли ключовете и преди да успея да кажа нещо той вече препускаше по стълбите надолу. Останахме сами . Аз и Тони. Аз със своите очаквания, както и тя със нейните. Погледите ни се срещнаха. Предусещах буря и онази тръпка, която започна да шари около стомаха и гърдите ми, като ме оставяше бездиханен. Опитваш се да си вземеш въздух , а не можеш. На това май му казваха вълнение или там любовен трепет или не знам как си. Целунах я нежно и тя ми отвърна със същото. Устните и бяха нежни, ухаещи, влажни, искащи. Започнах да я целувам по врата и по-надолу, и по-надолу… банята се оказа доста широка и гореща. Бяхме като две деца под душа . Играехме,пръскахме се, отривахме тела едно в друго . Възбудата беше стигнала краен предел. Чувствах се ,като адска машина на която някой всеки момент щеше да  натисне дистанционното. Преместихме полесражението в спалнята. Бяхме , като две армии , които трябваше да докажат, че единственият победител е любовта. Вече не чувах нищо, нито стенанията нито виковете на удоволствието, нито какво ми говореше тя. Нищо. Целият бях, като една разгоряла се жарава, която още миг и щеше да бъде загасена...

    Мокри и влажни се отпуснахме в чистите чаршафи. Главата и беше върху моите гърди  и с ръка разрошваше косата ми . В този момент думите нямаха нито смисъл, нито значение. Започваше нещо ново и много красиво, а как ли щеше да свърши .... Ще му мисля тогава.

       Скърцането на трамвая ми подсказа, че трябва да подремнем поне мъничко. Уморени и щастливи се предадохме на съня. Животът бил много хубаво нещо. Търкаляш се безгрижно в леглото след бурната нощ , протягаш се и галиш кадифената кожа на любимото създание не се сещаш за международното положение или за тъпаците в парламента. Въобще не ти дреме за неплатените сметки на мошениците от топлофикация и всичките лизинги, които ползваш за да преживяваш. Да му мислят кредиторите. Денят предвещаваше само хубави неща. Това казаха и по радиото. Слънчево с температури 24-26 градуса. Напоследък само прогнозите за времето са положителни в програмите на радиата. Ако не исках и моята температура да се повиши отново  трябваше веднага да се махна от това мъркащо съвършенство спящо до мен под чаршафа.

Оставих бележка на масата и хукнах да се надпреварвам и да се надлъгвам с времето.

P.S. Кой е по-глупав? Глупака или този който го слуша (чете).

  Слушай възрастните! Те имат опит ,а ти само време .



Тагове:   ден,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rockbul
Категория: Забавление
Прочетен: 1028590
Постинги: 249
Коментари: 563
Гласове: 1362
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031