Докато поглъщах знание с чаша душеразвселяващо и гледайки звездите от моята тераса ми хрумна следният парадокс. Дано да успея да го формулирам по-разбрано? Принципа на Хайзенберг за неопределеноста поставя една реална бариера пред човешките знания, като не ни разрешава да опознаваме материята от една точка нататък. Просто веществото става невидимо и не познаваемо. В следащият момент обаче същата тази материя, която е "саморегулираща се" без да има съзнание и абстрактна мисъл е минала през този етап. Тя е била под точката на Хайзенберг и се е измъкнала от там за да създаде съзнанието и човека. След като го е направила, защо ни е забранила на нас да проникнем в тайните на началото. Или принципа на Хайзенберг не е правилен или материята не еволюира нормално и не оставя (натрупва) знанията си в следващите поколения. Звучи ми, като парадокс, а може би отговора е по-прост, но аз не мога да зацепя?

vze da mi stava zabavno s teb... mnogo slojni vaprosi zadava6.. nima mojem da si obqsnim ne6to koeto e mnogo po slojno ot nas i nie e sazdalo... kak da stane sled kato imame ograni4eniq .. a kaji mi.. kak da stane...

Наскоро прочетох едно изказване на Пол Дирак и той казва, че науката скоро ще прескочи точката на Хайзенберг. Може би това е отговора. Ще чакаме и ще се надяваме!