Искам да споделя с вас едно от най- великите ми приключения с музиката в моя живот. Гледах концерт на великите „ Pink Floyd”  на живо в далечната 1989 година в Москва. В същото време и ние бяхме на турне в Русия и така явно беше решила съдбата в същият ден да сме в Москва и да си намерим лесно билети на черно за невероятните 40 рубли ( смешна цена). Ще се опитам да не бъда разточителен и да фиксирам своето писание само върху музикалните изяви на групата. ( не , че нямаше пияни "братушки", които даже и не знаеха къде се намират).   Концертът започна точно на минутата в определеното време. Целият стадион беше затъмнен и от сцената започна да се чува от началото много далеч, а след това с непрекъснато усилване супер нисък звук. ( такъв никъде другаде не съм чувал освен при гръмотевици или онова подсъзнателно  боботене по време на земетресение). Изживяването беше  уникално. Фоторепортерите бързаха да не изпуснат мига на появяването на тези музикални легенди и не щадяха светкавици и ленти ( тогава нямаше цифрови апарати).  Лазери направиха изкуствен  таван, който започна леко да се клати създавайки впечатлението, че земетръса е започнал. Публиката изпадна в дивен екстаз и беше спечелена преди още да видят музикантите и да чуят тяхната музика. Първите тонове от китарата на Дейв Гилмоур бяха заглушени от екзалтираната публика. (макар и руска. Музиката е вселенска все пак!) От този момент на татък всички ние бяхме едно цяло и ако не бях гледал концерта многократно на запис след това нищо не бих могъл да си спомня. Просто стотици хиляди стават едно с музиката на тези велики музиканти и  вече не принадлежиш на този свят. Предполагам, че „нирваната” е някакво такова усещане. Безкомпромисен звук! Още не съм чувал такъв до сега. ( Записвал съм в много студиа, но такъв саунд никога не можах да чуя отново).  Да не говоря , че самите музиканти ( без Роджър Уотърс разбира се. Тогава бяха много скарани и съдещи се ) бяха прецизни като компютри и през целият концерт, който продължи точно 2 часа не направиха никакъв „кик” или най – малко замазване на отсвира. Просто невероятно за живо изпълнение...невероятно! Всички музиканти бяха дублирани с изключение на басиста. Още един китарист, киибордист, барабанист, три вокалистки ( едната от тях бяла и не коя да е, а самата Сем Браун- „Stop”).  Кръгал екран с диаметър около 30 метра със задно прожектиране визуализираше музиката на тези „Гиганти”. Синхрона беше невероятен имайки предвид, че всичко се случваше в реално време( Какви ли мениджъри са имали и колко ли репетиции са направени за да се сглоби това уникално музикално събитие?) . И най- важното е каква е била  тази толкова голяма мотивация да се създаде това  чудо? Сигурен съм, че не са само парите! Освен огромната любов към музиката,  друго обяснение не виждам. Не си личеше някой от музикантите да си мислеше за бизнес  по време на изпълнението . Просто учебник, как да свириш за да те обича целият сват! Невероятни професионалисти. Винаги съм харесвал „Pink Floyd”, но този концерт ме накара да им бъда един от големите фенове.

 Ще се отклоня за малко. Чу се някаква клюка, че групата са подписали договор с проекта „Буран”- (Руската космическа совалка)  да ги изведе в космоса и от там да направят концерт. Не знам дали това е истина, но като знам как мислят и как свирят, нищо чудно и да са имали такива идеи?!

За песните и музиката на „Флойд” няма да коментирам нищо. Всеки интелигентен човек има техните албуми и  ги е слушал многократно.  Аз като пристрастен ще кажа ....”УНИКАЛНИ”! Концерта свърши точно на минутата, като и беше започнал и никакви аплаузи не можаха да ги накарат да се върнат на сцената.

Ако някои от вас има някакви въпроси ще отговоря с условието, че от тогава изтече много вода и може би някои подробности се губят в безкрайноста на времето.

За мен “Pink Floyd” са най- невероятната банда и преживяване в моя живот. Поздрав и дано да съм стоплил и вашите сърца !