МАРИАНСКАТА ПАДИНА

Бездните на океана все още са непреодолима загадка за човечеството. Дълго време океанолозите възприемаха като абсолютна лудост идеята за съществуване на живот в зоните на непроницаем мрак, чудовищно налягане и ниски температури с дълбочина повече от 6000 м , известни като “адските дълбини”.

     Но резултатите от проучванията на френски учени край бреговете на Япония доказаха, че на 6 км под морското равнище, налягане от 600 кг/кв.см. и близка до нулата температура, край вулканични пукнатини, съществуват огромни колонии от живи организми - чудовищни червеи без уста и анус с дължина 1,5 м., неидентифицирани мекотели с размери, надхвърлящи 2 м., необикновени морски звезди и октоподи-мутанти.

     В 1994 г. 10,5 тонният японски батискаф “Кайко” се спусна на 11 км дълбочина и по време на 35 - минутният си престой на океанското дъно засне морски охлюв, червей и скарида там, където водите на Пасифика биха притиснали човек с теглото на петдесет реактивни пътнически самолета.

     Наричана “четвърти полюс на планетата”, най-загадъчната и недостъпна зона на планетата - Марианската падина, се простира на дължина 2926 км. и ширина 80 км. в западния край на Тихия океан. На разстояние 320 км. южно от остров Гуам (Мариански архипелаг), се намира най-дълбоката точка в запълнената с вода утроба на Гея - Предизвикателната бездна (11 022 м.).

     Защитени от 12-сантиметровите стоманени стени на батискафа “Триест”, на 23 януари 1960 г., офицерът от американските военноморски сили Дон Уолш и швейцарският изследовател Жак Пикар стават единствените досега смъртни, докоснали дъното на водната преизподня на 10 915 м. Плахите опити на великите сили в дълбоководните проучвания САЩ, Франция и Япония да разбулят тайните на Падината неизменно завършват с фиаско, а очевидното оттегляне през последните четири десетилетия, обосновавано с огромните разходи и екстремалните условия засилва подозренията, че привидно необитаемата сърцевина на океана крие страховити тайни, чието разкриване науката панически избягва.

     Понякога водите на Световния океан изхвърлят огромни полуразложени тела на неизвестни морски обитатели, достигащи дължина повече от 70 м. В продължение на хилядолетия срещи на мореплаватели със страховити морски твари са подхранвали преданията и митовете за Левиатан и Кракен. Днес високотехнологични сензори и сонарни прибори нееднократно засичат движението на масивни тела на огромни дълбочини. Но въпреки космическите технологии, способни да засекат галактики и квазари, отдалечени на милиарди светлиннни години от Земята, все още никой не е успял да заснеме, улови или открие обиталището на легендарните морски чудовища. Марианската падина като най-слабо проучения участък от хидросферата е най-сериозният претендент за предполагаемия им адрес. Споделяйки мнението на ихтиолозите, според които около активните хидротермални извори на дъното на Предизвикателната бездна може би съществуват колонии от оцелели праисторически видове, в своята новела “Падината” американският автор Стив Олтън заселва огромните дълбочини с 12-метрови хищни влечуги от мезозойската ера, наречени кронозаври. След невероятна среща на ловци на омари с поне 35-метрова призрачнобяла риба край Порт Стивънс (Австралия) през 1918 г. все повече изследователи подозират, че в Марианската падина се укриват и последните оцелели представители на гигантската праисторическа акула Carcharodon megalodon. Счита се, че това чудовище е изтребило кронозаврите и тероризирало обитателите на океана във времевия диапазон отпреди 20-2,5 милиона години. Въпреки оскъдните следи от хищника днес ние разполагаме с реконструкция на внушително създание, дълго поне 24 м. и тежащо над 100 тона, с челюсти, отварящи бездънната му паст с ширина 1,8 м. и височина 2,1 м. Мегалодонът е бил способен да погълне цял автомобил или своя съвременен конкурент по жестокост - бялата акула, чиито размери са три пъти по-скромни. Неотдавна при сондаж на тихоокеанското дъно океанолозите откриват отлично съхранени и геологически “пресни” 10-сантиметрови зъби от челюстта на мегалодон. Една от находките е на възраст 24 000 години, период, от който датират рисунките от пещерата Ласко, а друг екземпляр е отпреди 11 000 години - времето на миграция на племена от Азия в Северна Америка.

     Изтръгнати от яростта на морската стихия, трупове на чудовищни калмари, сепии и октоподи с дължина на торса до 20 м. продължават да ужасяват рибари и местни жители по бреговете на Пасифика и Атлантика. В книгата на криптозоолога Айвън Сандерсън “Следвай кита” са описани оставени върху тялото на кашалот след безмилостна подводна битка белези от смукала на калмар с диаметър 45 см. Обикновено диаметърът на смукалата е 1/100 от общата дължина на тялото и главата, така че смукала с такъв диаметър трябва да принадлежат на екземпляр с 45-метров торс и обща дължина на тялото между 150 и 180 м.! Известният със своите граничещи с ясновидство научни прогнози за бъдещето, британски фантаст Артър Кларк предвижда, че през 2011 г. в бездните край Марианските острови научен екип най-накрая ще заснеме дълъг 75 м. Калмар - “родоначалник” на всички цефалоподи.

     Страховити срещи с чудовищни видове в района на Марианската падина ни напомнят, че все още сме неканени гости в демоничния подводен бастион на праисторията. Още схемата на единственото засега спускане на хора в сърцето на Предизвикателната бездна подсказва, че изследователите са се бояли от враждебно чуждо присъствие. След продължило близо 5 часа спускане с “Триест” Пикар и Уолш престояват на дъното само 20 минути и се връщат възможно най-бързо на повърхността. При едно от спусканията на дълбочина 7 км. в района на Падината по непонятни причини германският научноизследователски апарат “Хайфиш” отказал да изплава. Хидронавтите включили инфрачервената камера и пред ужасените им погледи се изправило подобно на праисторически гущер същество, впило в корпуса чудовищните си зъби. Екипът бил подготвен за подобна ситуация и включил устройство, наречено електрическа пушка. Поразено от мощния импулс, съществото раззинало своите ужасни челюсти. Напоследък станаха известни и сензационните резултати от потапянето в Марианската падина на американски безпилотен батискаф. Платформата, снабдена с мощни прожектори и високотехнологични сензори и камери, се спускала с помощта на стоманени въжета с дебелина от 20 мм. Няколко часа след достигане на дъното както камерите, така и микрофоните не регистрирали каквото и да е интересно за науката. Внезапно на екраните на телевизионните монитори, в светлината на прожекторите започнали да се мяркат силуетите на странни големи тела, каквито не би трябвало да съществуват на такава огромна дълбочина предвид страшното налягане от над тон на квадратен сантиметър. Когато апаратът бил спешно изваден на повърхността, било установено, че част от неговата конструкция е сгъната, като че ли под силен натиск.

     В материал на британското списание “Ню Сайънтист” от 13 юни 2002 г. бяха представени данни за мистериозен звук от дълбините на Пасифика, засечен от подводни сензори на американската система SOSUS за проследяване на съветски подводници от времето на Студената война. Специалисти, изучаващи наскоро получените записи от чувствителните хидрофони, уточняват, че регистрираният шум обединявал “позивните” на различни морски обитатели, но бил далеч по-мощен от звуците, произвеждани от което и да е същество, обитаващо Земята. Мистериозният сигнал, фиксиран през 1997 г. бил значително по-мощен и от инфразвуците, посредством които най-големите китове общуват помежду си на стотици километри. Дали това не е поредното свидетелство за риска, който Хомо Сапиенс поема, прекрачвайки границите на обгърнатата в студ, мрак и скрита агресия адска обител в утробата на океана?

Вид материал:	Допълнителен материал
Източник:	ОУ "Васил Левски"
Автор:	Десислава Нинова

gadno a?

gadno a?

ebati qkoto super

strahovito i nerazbrano i mnogo mnogo lybopitno

super interesno

interesnoe

Не за първи път чули-недочули, видяли (какво?!) и си приказват на воля! Само и само да се бъбри нещо! А някой да я е видял поне един кадър от тия страхотии?! Макар, че не съм акванавт или морски биолог, такива "чудесии" не мога да повярвам, че съществуват - просто от елементарни сметки за състоянието на природната среда там, долу и предлаганите ни "страхотии"! Ами...вземете тия 12 см стоманени стени на батискафа и размерите на ония "страхотии от по 40-80, че и повече метри. Нещо няма как реално да вържа живот с такива налягания при нулеви температури, че и огромни енергии за съществуването и оцеляването им...да не говорим за евентуалните им жертви. Иначе само от "паша" на подводните поля няма да могат да се изхранват, нали?!:-)
И да не им се връзваме на евтините сензации - такива от това се изхранват!...И то много добре!!!