Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2009 03:16 - Сътворението е повече от вероятно !?
Автор: rockbul Категория: Технологии   
Прочетен: 1605 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2009 03:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сътворението е повече от вероятно !? image16.юни.2009  Rockbul


Био-информатиката е наука, която събира в себе си водещи разработки в няколко области като информатиката, биохимията, биологията, генетиката, биофизиката и редица още нови под области на споменатите. Фактите, които науката наблюдава, са общи за всички, но тяхната интерпретация не е. Добрата - или истинската - наука трябва да се основава на правилни предположения и да е готова да ги отхвърли и замени с нови, ако в процеса на обективни построения се получат неразрешими вътрешни или външни противоречия. Следващите резултати поставят под съмнение еволюционната хипотеза на Дарвин.
              Еволюционистите очакват от всички живи организми да покажат известни сходства в своя биохимичен строеж, тъй като на тях им изглежда, че животът се е самопоявил само веднъж или много малко пъти. Чрез мутации молекулите се променяли в процеса на еволюция. Ето затова разликите между амино киселинните последователности на цитохром Ц на човек и шимпанзе ще трябва да са по-малко от разликите в цитохром Ц-то на човек и влечуго, на човек и риба и т. н.
Както споменахме, хомологията представлява близост в структурата между различни видове организми. Някои твърдят, че тези сходства свидетелстват за един общ прародител. В съвременната молекулярна биология е възможно сравняването на еднакви клетки от различни организми, което дава едно ново измерение за хомологията. Белтъци от един и същи тип, но от различни организми могат да бъдат сравнени в амино киселинната си структура (последователностите си). Резултът се обобщава в проценти (по-високият процент отговаря на по-голямо сходство).
Експериментът на Д-р Майкъл Дентън с Цитохром Ц (белтък, който помага в превръщането на храната в енергия) и хемоглобин показва следните резултати.

            Сходство на Цитохром Ц на
бактерия и шест организма копринената буба и гръбначни

дрожди. . . . . . . . .31% минога . . . . . 73%
пшеница. . . . . . . . 34% шаран. . . . . . 75%
копринена буба . . . . 35% гълъб. . . . . . 74%
риба тон. . . . . . . .35% костенурка. . . .75%
гълъб. . . . . . . . . 36% кон. . . . . . .70%
кон. . . . . . . . . . 36%

Сходство между Цитохром Ц на Сходство в хемоглобина на
шаран сравнен и гръбначни минога сравнен и други гръбначни сухоземни

жаба. . . . . . . . 87% човек . . . . . .27%
костенурка . . . 87% кенгуру. . . . . 24%
кокошка. . . . . . .86% кокошка . . . . .22%
заек. . . . . . . . 87% жаба. . . . . . .24%
кон . . . . . . . . 87% шаран . . . . . .25%

Д-р Майкъл Дентън твърди - "На молекулярно ниво няма и следа от традиционните за еволюцията преходи от риби към земноводни към влечуги и оттам към бозайници.”
Невероятно, но факт! Човекът е по-близко до миногата, отколкото са рибите. Процентите показват също, че бактерията е еднакво отдалечена от гръбначните, растенията и мекотелите - т. нар. “еквидистанция”!
За каква еволюция става дума тук? Фактите говорят сами.

В интервю за в. "Сан Франциско Кроникъл" (19 февруари 2001 г.) д-р Джийн Майерс, ученът, направил картата на човешкия геном, казва: "Удивен съм от архитектурата на живота… системата е невероятно сложна. Сякаш е била конструирана... Зад нея стои гигантски интелект. И аз не мисля, че да се твърди това е ненаучно."
Голямото сходство между две ДНК последователности означава ли непременно, че те имат същата функция или значение? Сравнете сами следващите две изречения:

Аз казвам истината
Аз не казвам истината

90 процентна прилика. Смислово са коренно противоположни.
Тук трябва да се спомене огромната прилика с реална огромна ДНК, където много малки участъци могат да “включват” или “изключват” (тоест да управлява) дълги последователности. Близостта на ДНК-тата не означава това, което популяризаторите на еволюцията твърдят.
Твърди се, че човекът е близък роднина на шимпанзето (споменават се 97%, 98 дори и 100% сходство в ДНК-тата).

Приликата (хомологията) не е абсолютен индикатор за общ прародител (според еволюцията), а със сигурност сочи към общ архитект-дизайнер (както твърдят учени креационисти). Да вземем за пример колите "Порше" и "Фолксваген" “бръмбър”. И двата автомобила имат 4-цилиндрови двигатели с въздушно охлаждане, хоризонтално разположени в задната част, независимо окачване, две врати, багажник отпред, както и много други “хомоложни” прилики. Как е възможно тези толкова различни автомобили да имат толкова голямо сходство? Дали сходството е морфологично (външна прилика) или биохимично, това не прави този аргумент в полза на еволюцията по-смислен. Сходството е по-скоро клеймото на дизайнера. Биохимикът Майкъл Бихи нарича това неопростима сложност !
.
Други съображения:

1. Ако хората бяха изцяло различни от другите живи същества, или пък ако всяко живо същество би било изцяло различно от всичко останало, това би ли ни разкрило Твореца? НЕ! Логично бихме заключили, че има много творци, а не един. Единството и сходстата в творението свидетелстват за един истинен , който е сътворил всичко.

2. Ако хората бяха изцяло различни от другите живи същества, как бихме живели тогава? Ако на хората им е нужно да ядат храна, за да си набавят необходимите вещества и енергия за да живеят, то какво бихме яли, ако всеки друг организъм на земята би бил фундаментално биохимично различен? Как ще можем да смелем храната и как бихме използвали амино киселините, захарите и т.н., ако бяха различни от тези, които имаме в телата си? Биохимичното сходство ни е необходимо, за да се храним и живеем!

3. Знаем, че ДНК в клетките съдържа огромна част от информацията, необходима за организмовото развитие. С други думи, ако два организма изглеждат сходни, бихме очаквали известна близост в техните ДНК. В ДНК-то на крава и кит, два бозайника, би трябвало да има повече прилика, отколкото в ДНК на крава и бактерия. Ако не беше така, тогава цялата идея за ДНК като информационен носител за живите организми ще трябва да се постави под съмнение. По същата логика маймуните и човекът имат много морфологични сходства, затова и бихме очаквали сходство в техните ДНК.

Columba livia - гълъб - общ брой нуклеотиди в ДНК-то 172 061
Human immunodeficiency virus вирус на СПИН - 51 208 684
Сравняваме броя на нуклеотиди на гълъб с броя на един вирус. Кой е по-сложният и къде се намират в еволюционната таксономия - по-близо до бактериите и фагите ли или до гръбначните? Може би вирусите са едни усъвършенствани гълъби?! Или обратното?
(данни oт DDBJ release 54, Jun. 2003; http://www.ddbj.nig.ac.jp)

Катастрофа от грешки (Error Catastrophe)

Катастрофа от грешки се получава тогава, когато генетичната информация се разрушава от мутациите с такава скорост, че като цяло поколенията са по-малко приспособими, отколкото родителите им, така че отборът не може да запази цялостността и функционалността на генома. Достигането на коя да е друга позната ни жива геномна подредба е кауза пердута.

За да се избегне катастрофата от грешки, скоростта (честотата) на мутациите (за 1 буква или база на поколение) трябва да е обратно пропорционална на размера на генома. Това означава, че колкото по-голям е геномът, толкова по-малка трябва да е честотата. Ако това се вземе предвид в теорията, “еволюцията” се забавя дотолкова, че въобще не може да послужи за обяснение за обема на наличната в природата биологическа информация. (Това е в основата на дилемата на Халдейн по-долу.)

При бактериите скоростта на мутация за нуклеотид е между 0.1 до 10 нуклеотида на милиард за една репликация на ДНК. За всички останали форми на живот, обаче, тази скорост е по-малка.За организми, различни от бактерия, тази скорост е между 0.01 и 1 на милиард.

Максимално устойчивият ръст на мутациите зависи от дължината на генома. Това е в пълна сила и за човешкия геном с дължина от порядъка на 3x10^9 нуклеотида и с поколение дори 100 деца. Ясно е, че с малобройно потомство, честотата на мутациите не може да надвишава 1 за дължината на стартовия низ. Това се получава поради факта, че вероятността да се получат едновременно 2 “добавящи полезна информация” мутации е неимоверно малка. Не само това, но с “еволюирането” на последователността към целта (друга жизнена ДНК последователност) всяка допълнителна мутация все повече и повече ще застрашава да повреди това, което е вече правилно достигнато.
Така стигаме до заключение, че не е възможна много по-голяма честота на мутациите от един нуклеотид от геном за поколение. Тогава това сериозно ограничава скоростта на развитие от шимпано-подобни видове към човека, ако, разбира, се това би било възможно, дори при условията на съвършен отбор и всички останали допускания в полза на еволюцията.
Дилемата на Халдейн (Haldane"s Dilemma) отчита проблема, стоящ пред еволюционистите за получаването на промени във висшите организми, особено тези, които имат дълъг период между отделните поколения. Ако човекът (3 000 000 000 бази) би имал “само” 4% разлика с шимпанзето, това означава 120 милиона двойки бази. Поради загубите (измирането на неприспособените) при замяната на един ген с друг в една популация, това би отнело повече от 7x1011 години на човеко-подобни поколения, за да се заменят 120-те милиона базови двойки (нуклеотиди от ДНК) - разликата между двата генома. Или с други думи след 10 милиона години (два пъти повече от веремето, за което твърдят, че се е появил общият предшественик на шимпанзето и човека), само 1667 субституции биха могли да се появят, или 0.001% от разликата между двата генома. Това просто означава, че няма достатъчно време за маймуно-подбните същества да се превърнат в хора. И това при най-добрите възможни условия - съвършена ефективност на естествения отбор и пренебрегване на зловредното близкородствено кръстосване и генетичните отклонения, проблема с плейотропията (един ген регулира повече от един белег), както и полигенезата (повече от един ген регулира един белег) - факт при повечето съществуващи гени. Експертът био информатик Лий Спетнър твърди, че досега никой не е открил дори само една точкова мутация, която добавя биологическа информация (увеличаване на конкретната сложност). Мутациите са факт, просто те не биха могли да бъдат механизмът, с който се генерира обема биологическа информация, който наблюдаваме.
Всъщност за илюстрация си представете студент на изпит, на когото му липсват основни термини по дисциплината. Той случайно разгръща речник и взема по някоя дума оттам. Изпитващият, според еволюционната представа, трябва не само да признае на студента знания в областта, но и да го поздрави за обосноваването на нова теория, надграждаща до сeгашните! Абсурдно, разбира се. Но това не значи, че студентът не е уцелил нито един правилен термин. Този факт, обаче, не може да е начинът за обосноваване и доразвиване на науката.
Да се твърди, че от един низ ДНК се е получил друг, по-сложен, с нова информация, носеща биологическа усложненост, чрез случайни мутации, като и началният, и крайният низ са предварително детерминирани, не е доказателство за верността на еволюционната хипотеза. Еволюцията по дефиниция е ненасочен - не детерминиран процес.
“Нео-Дарвинистите биха искали да вярваме, че огромните еволюционни промени могат да са резултат от серия малки събития, ако те са достатъчно на брой. Но ако всички тези събития губят информация, те не могат да бъдат стъпки в тази еволюция, която нео-дарвинизмът се опитва да обясни, без значение колко мутации са станали. Да мислим, че макро еволюцията може да се осъществи чрез мутации, които губят информация, е равносилно на това да мислим, че търговец, който губи по малко пари с всяка продажба, може да компенсира загубите от обема продажби…
Не е наблюдавана нито една мутация, която да прибавя дори малко информация към генома. Това със сигурност показва, че не съществуват милиардите потенциални мутации, нужни на теорията. Всъщност няма нито една. Липсата на дори една мутация, прибавяща информация, е много повече от липса на аргументи в подкрепа на тази теория. Тя е доказателство срещу теорията” д-р Лий Спетнър Биологическата репликация е изключително точна. Това високо ниво на прецизност се дължи на процесите на проверка и корекция на грешките. Това е жизнено важно, тъй като мутациите внасят безпорядък в съществуваща функционална ДНК последователност и поради това са съкрушаващо вредни или в най-добрия случай неутрални.
“Очевидното заключение е, че тези декодиращи [системи] трябва да са били налице и да функционират от самото начало, иначе просто няма да има живот.” Д-р Джонатан Сарфати (Jonathan Sarfati “Decoding and editing design double sieve enzymes”)
В ДНК съществуват механизми за редактиране при репликация с висока надеждност - нива на грешката от порядъка на 1/2400 до 1/40 000.
При бактерията E. coli например, само една мутационна грешка (смяната на Tyr403 с Phe) съществено намалява способността за автокорекция. Този механизъм за автокорекция е част от самото ДНК (!!!) [Schmidt, E. and Schimmel, P., 1995. Residues in a Class I tRNA synthetase which determine selectivity of amino acid recognition in the context of tRNA. Biochemistry 34(35):11204–]

Според най-новите изследвания в областта на генетиката огромен по дължина генетичен материал е бил пренебрегван в часовете по биология в продължение на десетилетия, като е наричан “отпадъчен” (junk DNA). Тези участъци - интрони - всъщност съдържат инструкции съществено важни за растежа и оцеляването на организми и хора и може би крият ключ към изясняване на сложни заболявания като рака. Шокиращо бе откритието, че наборът от инструкции е голям поне колкото самия набор гени, а и най-вероятно по-голям. Това е научният еквивалент на най-вероятно ситуацията, при която сте си купили чисто нов уред, отваряте кутията и с удивление намирате 300 страници “Инструкции за употреба”.
“Боже мой, в човешкия геном има много повече, отколкото смятахме досега” - казва Ерик Ландер, директор на геномните изследвания при Института Уайтхед за биомедицински изследвания в Кеймбридж, Масачузетс (Whitehead Institute for Biomedical Research). Може ли информацията да произлезе от не-информация? Вече показахме, че информацията не може да дойде от мутациите - т.нар. механизъм на еволюцията, но има ли друг възможен начин за възникване на информацията от материята?
Д-р Вернер Гит казва много ясно, че едно от нещата, които със сигурност знаем от науката е, че информацията не може да възникне случайно от хаоса. Винаги е нужна (по-голяма) информация, за да се произведе информация - и в крайна сметка информацията е продукт на интелигентна намеса:
“Системата за кодиране винаги е резултат от мисловни процеси (тя има интелигентен произход или свой автор)...Трябва да подчертаем, че материята като такава не е способна да генерира какъвто и да било код. Опитът ни показва, че е необходимо мислещо същество, което да упражни свободната си воля, познания и находчивост.”
“Не познаваме природен закон, по който материята може да произведе информация, нито физически процес или природно явление, способни на това.”
“...не познаваме природен закон, процес или последователност от събития, които могат да предизвикат само зараждането на информация в материята.”
Какъв тогава е източникът на информация? Следователно можем да заключим, че огромният обем информация в живите същества трябва да е произлязъл от интелект, много по-висш от нашия. Но тогава - казват някои - подобен източник би трябвало да е продукт на нещо с още по-голяма информация/интелект.
Обаче ако разсъждаваме по този начин, можем да се запитаме откъде е произлязла тази още по-голяма информация. И след това какво е имало преди това. Можем да екстраполираме така до безкрайност освен ако... Освен ако не е имало безкрайно интелигентен първоизточник отвъд нашето ограничено разбиране. Но не говори ли именно за това Библията, когато казва: “В началото Бог...”? Богът на Библията е безкрайно Същество, неограничен от времето, пространството или нещо друго.

“Ако може да се покаже на практика, че съществува какъвто и да било сложен орган, който не е възможно да е бил образуван от многобройни, последователни и малки видоизменения, това би означавало пълен провал за теорията ми.”
Чарлз Дарвин, The Origin of Species (Penguin Books, 1985), стр. 219.
“За Дарвин клетката е била “черна кутия” – вътрешните й процеси са били пълна загадка за него. Сега, след като “черната кутия” е вече отворена, знаем как тя работи. Като приложим Дарвиновия тест към ултра-сложния свят на молекулярните механизми и клетъчните системи, открити през последните 40 години, можем да кажем, че теорията му търпи “пълен провал”.”
Майкъл Бийхи (професор по биохимия и преподавател в Lehigh University, САЩ)

“Влиянието на еволюционната теория в области, които са доста отдалечени от биологията, е един от най-зрелищните примери в историята за това как една доста спекулативна идея, за която няма наистина неоспорими научни доказателства, може да формира мисленето на цяло едно общество и да бъде господстващ възглед в цяла една епоха. ... В края на краищата, Дарвиновата теория на ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ГОЛЕМИЯТ КОСМОГЕНЕН МИТ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК.”

Майкъл Дентън, д-р по медицина и PhD микробиолог


Тагове:   еволюция,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rockbul
Категория: Забавление
Прочетен: 1028509
Постинги: 249
Коментари: 563
Гласове: 1362
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031