Известният английски учен Чарлз Дарвин създава своята теория на еволюцията в средата на XIX в., по времето на Гражданската война в САЩ. По онова време неговата идея изглежда атрактивно логична и правдоподобна за много хора. Според нея животът е възникнал от развитието на някои форми на безжизнената материя и енергия, което е довело отначало до появата на прост живот, а по-нататък този прост живот се е развил постепенно, без намеса на външни сили и фактори, в по-висшитеформи на живот. Така възникват от случайни стечения на обстоятелствата най-простата биологична клетка, след нея идва амебата; от амебата израстват безгръбначните; след тях идват гръбначните риби, земноводните, влечугите, птиците, бозайниците и накрая възниква човекът.Дарвин разработва своята теория, без да разполага с постиженията на съвременната наука, без лабораторни изследвания, с които да провери своите основни твърдения, без възможността да обсъди с висококвалифицирани учени-професионалисти тезите на собствената му теория. Днес научните познания и общуването между учените, както и тяхната тясна и обща специализация, са се разширили и задълбочили неимоверно много,позволявайки ни да се отнесем обосновано критично към основните идеи и постановки на дарвиновата теория и най-вече към най-важните изисквания, произтичащи от нея: условието за една равномерна постепенност на развиващите се форми, както и условието за наличие на широк кръг от преходни форми сред откритите вкаменелости, представляващи най-важното доказателство за наличието изобщо на някакъв еволюционен процес сред живите организми.Настоящата книга разкрива широк кръг от доказателства за катастрофи в геологичната структура на земята, както и изненадващия за привържениците на дарвинизма факт на почти повсеместно отсъствие на каквито и да са преходни форми сред откритите вкаменелости. Представят се доказателства, които говорят в полза на тезата за Сътворението и свидетелства за наличието на някакъв глобален воден (хидравличен) катаклизъм (известен още като Всемирен потоп), представляващ най-добър модел за обяснение на данните от геологията и палеонтологията. От друга страна, в книгата се обръща сериозно внимание на впечатляващото съгласие сред учените по света за това, че вселената има начало, че тя е възникнала в някакъв определен момент на времето. Всички опити да се обясни самообновяването на вселената въз основа на познатите природни закони, се оказват несъстоятелни, логически противоречиви, изпълнени с парадокси и неясноти. Опитите на някои учени да приемат началото като неизбежен, висящ във въздуха факт, е незадоволително от научна гледна точка. Нещо повече,   колкото повече опознаваме материалния аспект на нашата вселена, толкова повече се налага убеждението, че тя е планирана, управлявана и създадена с определена цел . Съвременните изследвания на този въпрос сочат, че в устройството на вселената има някакъв скрит организиращ принцип, който упорито убягва от полезрението на рационалното ни мислене, факт, който ние интуитивно свързваме с идеята за съществуването на висш интелект. Грешката на  учените тук е, че те смесват неправомерно механизмите, по които вселената функционира, с нейната първопричина, т.е. с този, който я е създал, и който поддържа и управлява нейното съществуване. Английския философ Ричард Суинбърн  разглежда способността на науката да обяснява   така : „... аз не постулирам Бога като компенсатор на незнанието – бог, който просто трябва да обясни нещата, които науката още не е обяснила. Аз постулирам Бог, който обяснява защо науката обяснява. Не отричам, че науката обяснява, но постулирам, че Бог обяснява защо науката обяснява. Самият успех на науката, който ни показва колко дълбоко е подреден светът на природата, дава силни основания да вярваме, че има още по-дълбока причина за този ред“ .С други думи, само съществуването на висш интелект  прави изобщо възможни различните научни обяснения, както и всякакъв друг тип обяснения, на които човешкият разум е способен. В изследванията на вселената като една цялостна система обаче, както и при изследването на човешкия организъм и най-вече на мозъка, възникват редица факти, явления и обстоятелства, които  науката не можеда обясни по принцип. Твърдението  е, че явления като Големия взрив, началното сингулярно състояние на вселената, парадоксите, свързани с нейното разширение, червеното изместване на спектралните линии, „тъмната“ материя, черните дупки, антропния принцип и др. могат да бъдат включени в теорията по един логически не противоречив начин единствено и само,ако се предположи съществуването на Твореца. За разлика от великия учен Лаплас, който преди повече от 200 години заявил на Наполеон,че в научните му обяснения на фактите от астрономическите наблюдения той не се нуждае от хипотезата за съществуването на Бога, днес виждането е, че напротив, ние изпитваме сериозна необходимост от включването на такава хипотеза в нашите научни обяснения. Както ще видим  такъв подход в науката създава предпоставка не само за една коренна промяна в нашата обяснителна система в познанието, но също така дава възможност и да предскажем редица явления и процеси, които биха могли да бъдат обект на експериментална проверка. Ще въведем  понятията „интелиген тен дизайн“ и „нередуцираща се сложност“ (на англ. Съответно „intelligent design“ и „irreducible complexity“), които са израз на идеята за съществуването на  Творец и на концепцията за Сътворението на вселената и живота. Това са научни концепции в пълния смисъл на думата, които успешно се противопоставят на философията на материалистичния натурализъм. Последният представлява светоглед, приемащ, че няма Творец и няма акт на Сътворение. Вместо това всички реално съществуващи неща са се случили или възникнали само случайно.

Анотация към книгата "Теория на интелигентният дизайн срещу дарвинизма"  на академик Божидар Палюшев разкрива с помощта на чистата наука несъстоятелноста на дарвиновата хипотеза и множество солидни и фундаментални доказателства за интелигентният произход на живота.