Прочетен: 3350 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2018 11:46
1 – ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА
КАКВО КАЗВА ТЕОРИЯТА – Според еволюционната теория животът е започнал по следния начин:
(1) Съществувала е правилната атмосфера – и тя е била напълно различна от сегашната.
(2) Сушата, водата или океанът, където се е зародил животът, са съдържали точно правилното съчетание от химически вещества – различно от сегашното.
(3) Използвайки неизвестен източник на точно правилното количество енергия, са се формирали аминокиселини в достатъчни количества, за да
(4) могат да се съчетаят в множества белтъци и нуклеотиди (сложни химически съединения).
(5) След това те са се преобразували в различни органи вътре в един основен организъм.
(6) Извършили са доста внимателно мислене (както и при всички други точки, далеч отвъд умствените способности дори на най-добри съвременни учени) и са развили генетичен код, който обхваща хиляди различни фактори.
(7) Точно в този момент са били готови да започнат да се възпроизвеждат. Разбира се, тази последна точка разкрива, че всички предишни шест точки е трябвало да се случат в рамките на живота на само една бактерия. Тъй като микробите и бактериите не живеят много дълго, тази първа бактерия е трябвало да мисли и действа много бързо.
Чарлс Дарвин има доста бълнувания с своите писма и в своята книга, Произход на видовете. Ето едно от неговите мечтания, изразено в писмо до близък приятел:
“Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да си представим да се образува белтъчно вещество готово да премине през още по-сложни промени.”—*Charles Darwin, in *Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202 (коментарът в скобите е също негов).
ИЗВЕСТНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ НА ДАРВИН ОТНОСНО "ЕЗЕРЦЕТО" – Това е страница от писмото на *Чарлс Дарвин, в което той размишлява за възможния произход на живите създания. Това размишление е най-подробното изявление, което той прави относно произхода; защото в неговата книга Произход на видовете той никъде не обсъжда, нито дори засяга произхода на видовете.
Авторът на тази книга няма печатно копие на последната част от ръкописната бележка по-долу. Празните редове вляво представляват части от ръкописа, които са трудни за разчитане. Правописът и пунктуацията биват поправени, когато по-късно (1897) *Франсис Дарвин отпечатва редактирана версия на трудовете на своя баща. (*Дарвин умира през 1882.)
*Дарвин също е бил напълно озадачен как би могъл да се зароди дори един от растителните или животинските видове, още по-малко милионите видове, които имаме днес. Но той написва книга, която според заглавието обяснява проблема. Един ревностен еволюционист говори относно този проблем:
“Тъй като основополагащият труд на Дарвин се нарича Произход на видовете, човек може основателно да предположи, че неговата теория е обяснила тази централна страна на еволюцията, или поне е направила опит да я обясни, дори да не е разрешила по-големите проблеми, които разглеждахме дотук. Странно, това не е така. Както отбеляза веднъж професор Ърнст Мейр от Харвард, доайен в изследванията на видовете, ‘книгата наречена Произход на видовете всъщност не е по тази тема,’ докато неговият колега професор Симпсън признава: ‘Дарвин не успява да реши проблема зададен от заглавието на неговата книга.’
Може да сте изненадани да чуете, че произходът на видовете остава днес също такава загадка, въпреки усилията на хиляди биолози. Темата е била главен център на вниманието и е белязана с множество противоречия.”—*Gordon R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 140.
Един от най-великите учени от последните 200 години каза следното относно вероятността животът да се е самозародил от вода и тиня:
“Математиката и динамиката не могат да ни помогнат, когато гледаме Земята годна за живот, но безжизнена, и когато се опитваме да си представим началото на живота на нея. То определено не е станало чрез някакво химическо действие, нито чрез електричество, нито чрез кристалообразуващо групиране на молекули под влиянието на някаква сила или чрез някакво случайно благоприятно явление в атмосферата. Трябва да замълчим, когато сме изправени пред тайната и чудото на сътворението на живите същества.”—Lord Kelvin, цитиран в Battle for Creation, p. 232.
ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА – (*#1/20 The Primitive Environment*) Накрая дошло време животът да се появи чрез спонтанно самозараждане от (в зависимост от това кой теоретик говори) топла мокра пръст, морски бряг, гореща и суха пръст, морска вода, пустинен пясък, езеро, отровни химикали или изпарения, наелектризирана кална локва, вулканичен конус или нещо друго. Образувала се е някаква атмосфера, и от време на време земята е била удряна от светкавици.
Учените са се опитвали да анализират какви трябва да са били условията, за да може да се случи спонтанното самозараждане на живота от неживот. Те наричат това “първобитна среда.”
Какви са били условията в този първи миг, когато предполагаемо животът се е самосъздал чрез произволна случайност от кална локва или плискаща се морска вода? Еволюционистите са ги открили. Техните изводи не само са удивителни; в тази глава ще научим, че те дори още повече опровергават еволюцията!
Теоретиците ни казват, че първата жива форма се е развила от нищо преди около 4.6 милиона години. Но *Стивън Джей Гулд от Харвард, един от водещите еволюционни мислители през втората половина на двадесети век, твърди, че би имало твърде малко време за да се случи такова много малко вероятно явление:
“Имаме твърде малко време между появата на подходящи условия за живота на повърхността на Земята и произхода на живота. . . . Животът очевидно се е появил веднага след като Земята се е охладила достатъчно, за да го поддържа.”—*S. J. Gould, “An Early Start,” in Natural History, February 1978.
В броя на New Scientist от 19 ноември 1981 *Фред Хойл пише, че има 2000 сложни ензими, които са необходими за един жив организъм – но нито един от тях не би могъл да се образува на Земята чрез случайни процеси дори за 20 милиарда години!
2 – ЗАБЛУДАТА ЗА ЗАРАЖДАНЕТО НА ЖИВОТ ОТ НЕЖИВА МАТЕРИЯ
СПОНТАННО САМОЗАРАЖДАНЕ – (*2/9 Spontaneous Generation*) Зараждането на живот от нежива материя е заблудата от Мрачните векове за “спонтанното самозараждане,” заблуда, която не е била напълно премахната до преди около век. Съвременните еволюционисти вярват и учат спонтанно самозараждане, което те наричат сега биопоеза, за да не могат техните ученици да осъзнаят, че те все още преподават спонтанно самозараждане. (По-рано през двадесети век това е било наричано абиогенеза.)
Обратното на това е биогенеза, научното название на важната биологична истина потвърдена от Луи Пастьор и други, че животът може да се зароди единствено от живот.
“Биогенезата е понятие в биологията, което произлиза от две гръцки думи, които означават живот и раждане. Според теорията за биогенезата, живите същества произлизат само от живи същества. Те не могат да произлязат спонтанно от нежива материя. До сравнително съвсем скоро учените са вярвали, че определени миниатюрни форми на живот като бактериите се зараждат спонтанно от неживи вещества.”—*”Biogenesis,” World Book Encyclopedia, p. B-242 (1972 edition).
В спонтанното самозараждане са вярвали много учени преди внимателните експерименти на Спаланцани (1780) и Пастьор (1860), които напълно опровергават тази глупава идея. Хората са смятали, че плодовите мушици се зараждат спонтанно от плодовете, гъските от черупки на морски ракообразни, мишките от мръсни дрехи, а пчелите от мъртви телета. Дори Коперник, Галилей, Бейкън, *Хегел и *Шилинг са вярвали в това, но това не означава, че е вярно. Това, че велики хора са вярвали в една заблуда, не прави заблудата да бъде истина.
Еволюцията учи спонтанно самозараждане. Помислете за миг върху това. Ние се връщаме към Мрачните векове!
“Демонстрацията на Пастьор очевидно завинаги погреба теорията за спонтанното самозараждане. Всичко това остави в учените едно усещане за неудобство. В края на краищата, как се е зародил животът, ако не е чрез божествено сътворение или чрез спонтанно самозараждане? . . .
Те [съвременните учени] отново се връщат към спонтанното самозараждане, но този път има разлика. Възгледът за спонтанното самозараждане от преди Пастьор е за нещо, което става сега и бързо. Съвременният възглед е, че то е станало преди много време и много бавно.”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science (1984), pp. 638-639.
Обратно на това, истинската наука учи биогенеза, което като цяло означава, че животът може да дойде само от живот, и конкретно, че видовете могат да произлязат само от живи родители от същия вид. Encyclopedia Britannica ни казва следното относно *Рудолф Вирхов:
“Неговият афоризъм, ‘omnis cellula e cellula’ [всяка клетка възниква от съществуваща клетка] се нарежда заедно с афоризма на Пастьор, ‘omne vivum e vivo’ [всяко живо същество възниква от съществуващо живо същество] като едно от най-революционните обобщения в биологията.”—*Encyclopedia Britannica, 1973 Edition, Vol. 23, p. 35.
“ ‘Спонтанното самозараждане е химера [илюзия].’—Луи Пастьор, френски химик и микробиолог.”—*Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations (1988), p. 193.
НЕОБХОДИМ Е НЕЗАБАВЕН УСПЕХ – За да може животът да възникне от нежива материя, трябва да има незабавен успех. Всички части трябва незабавно да бъдат там, и всички трябва незабавно да действат със същностно съвършенство.
В следващата глава (глава 8) ще научим, че за да може животът да се появи, ДНК и белтъците трябва да се свържат лесно в дълга, изключително сложна кодирана последователност. В допълнение, в рамките на няколко мига трябва да се случат хиляди други сложни химически съединения. Колко дълго бихте живели без биещо сърце? Без кръв? И така нататък, едно след друго. Ситуацията не е различна и за най-простите форми на живот. Всичко трябва да си дойде на мястото, внезапно, незабавно. По устройство, подредба, координация, кодиране, химически състав, хранителна, отделителна, дихателна, кръвоносна и всички други системи – всичко трябва да бъде съвършено, от самото начало!
Образуването на аминокиселини, белтъци, ДНК ензими и всичко останало необходимо за образуване на първото живо създание е трябвало да стане за съвсем кратко време! Всичко е трябвало да стане за далеч по-малко от едно поколение, или дори за по-малко от половин час. Трябвало е да стане за един единствен миг! Иначе в следващия миг организмът ще е мъртъв. Милиони функции ще е трябвало да се съчетаят в един миг.
НЕОБХОДИМО Е НЕЗАБАВНО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО – Биолозите са дълбоко загрижени как е могла да се зароди първата жива клетка; но *Монталенти отива една стъпка по-нататък и казва, че “онова, което действително има значение за да започне животът, е способността за възпроизводство” (*G. Montaleni, Studies in the Philosophy of Biology, 1974, p. 13). Каква полза има от една амеба, ако тя няма цялото необходимо кодиране на ДНК и способността да се размножава чрез делене, или способността да се възпроизвежда – и партньор за възпроизводство – за да произведе потомство?
3 – ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЛАБОРАТОРИИ – Сложните химически съединения се приготвят в добре оборудвани лаборатории, в които работят интелигентни, висококвалифицирани работници. Те не работят с пясъка в задния двор, а с количества специализирани химикали, които им биват доставяни.
Всичко, което еволюционистите могат да предложат за първоначалната първобитна среда за производство на първите аминокиселини, белтъци и т.н., е пръст или морска вода. Но когато учените искат да синтезират аминокиселини, те отиват в добре оборудвана лаборатория с инструменти, измерителни прибори, уреди, химикали и машини, които струват стотици хиляди долари. Те използват високи температури, специални разтвори, волтови дъги и стъклени епруветки. Те не отиват на морския бряг и не започват да плискат във водата с надеждата да произведат тези аминокиселини.
Тъй като са интелигентни и висококвалифицирани, те знаят, че трябва да правят това в лаборатории за милиони долари, пълни със скъпо оборудване и големи количества пречистени химикали. Но според еволюционната теория морската вода сама по себе си е успяла да свърши всичко това.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЗАКОНЪТ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МАСИТЕ – Еволюционистите осъзнават, че ако някаква форма на живот внезапно се е появила от нищо, това трябва да е било в древното море. Като цяло се смята, че трябва да е имало вода.
Но Законът за взаимодействие на масите незабавно ще неутрализира процедурата и ще съсипе резултатите. Това е защото химическите реакции винаги протичат в посока от най-високата към най-ниската концентрация (ако приемем, че въобще е налице точното количество енергия необходимо за протичане на реакцията).
“Следователно е трудно да се види как би могла да протече полимеризацията [свързването на по-малки молекули за формиране на по-големи] в течната среда на първобитния океан, тъй като присъствието на вода подпомага деполимеризацията [разпадане на големите молекули на по-малки], а не полимеризацията.”—*Richard E. Dickerson, “Chemical Evolution and the Origin of Life,” Scientific American, September 1978, p. 75.
Казват ни, че аминокиселините чудодейно са се образували от морската вода. Но морската вода необходима за образуване на аминокиселините, ще им попречи да се съединят в белтъци, липиди, нуклеинови киселини и полизахариди! Дори ако е възможно да се образува някакъв белтък, законът за взаимодействие на масите незабавно ще започне да действа върху него. Белтъкът ще се хидролизира с изобилната вода наоколо и ще се върне към първоначалните аминокиселини! Те от своя страна ще се разпаднат на отделни вещества – и това ще бъде краят.
“Спонтанното разпадане е много по-вероятно, и затова протича много по-бързо от спонтанния синтез. . . . [Този факт] е най-упоритият проблем, пред който сме изправени.”—*George Wald, “The Origin of Life,” Scientific American, August 1954, pp. 49-50.
Законът за взаимодействие на масите би съставлявал пречка за образуването на белтъци, както и за последващото образуване на други животоподдържащи съединения като липиди, нуклеинови киселини и полизахариди. Дори да е възможно някое от тях да се образува във водата, то няма да живее достатъчно дълго за да направи каквото и да било.
Този закон важи за химически реакции, които са обратими – и следователно за всички органични съединения. Такива реакции нормално протичат от първоначалните вещества към произвежданите съединения. Но тези реакции обикновено могат лесно и бързо да обърнат посоката си (*”Review of R. Shubert-Soldern’s Book, Mechanism and Vitalism,” in Discovery, May 1962, p. 44).
Не само няколко, а стотици хиляди аминокиселини е трябвало чудодейно да се произведат от обикновена морска вода лишена от всякакъв живот. Но аминокиселините ще се разделят и разпаднат незабавно и няма да просъществуват достатъчно дълго, за да осъзнаят как да се съберат в сложните схеми на ДНК и белтъците. Проблемът тук е, че веднага след като протече химическата реакция, която произвежда аминокиселините, излишната вода трябва незабавно да се премахне.
“Реакциите на дехидратиране [кондензация] са термодинамично невъзможни в присъствието на излишна вода.”—*J. Keosian, The Origin of Life, p. 74.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КОНЦЕНТРАЦИИ – (*#3/4 The Primitive Ocean*) В морската вода никога не откриваме концентрациите на химикали нужни за синтез на аминокиселини. Всички елементи са там, но не и в правилните концентрации. Повечето от това, което е в морската вода, е просто вода! (*H. F. Blum, Time’s Arrow and Evolution (1968), p. 158).
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И УТАЙКИ – Дори ако има начин водата да се оттегли, ензимните инхибитори ще неутрализират резултатите. Проблемът тук е, че ще бъде необходимо силно концентрирано съчетание от химикализирана “първобитна вода” за да се произведат материалите на живота – но самите тези химикали ще забавят и бързо ще унищожат образуваните химически съединения и ензими (David and Kenneth Rodabaugh, Creation Research Society Quarterly, December 1990, p. 107).
Дори ако могат да оцелеят през другите проблеми, много органични продукти образувани в океана ще бъдат отделени и деактивирани като утайки. Например, мастните киселини ще се съединят с магнезий или калций; аргининът (аминокиселина), хлорофилът и порфирините ще бъдат абсорбирани от глините.
Много от химикалите ще реагират с други химикали за да образуват биологично безполезни съединения. Захарите и аминокиселините, например, са химически несъвместими когато бъдат поставени заедно.
Химическите съединения в живите създания са направени да бъдат вътре в тях, не вън от тях. Навън тези съединения бързо биват унищожени, ако преди това не се унищожат едни други.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КОНДЕНЗАЦИЯ НА ТЕЧНОСТИ – В допълнение към проблемите със синтеза, има също проблеми с кондензацията. Мазнините, захарите и нуклеиновите киселини могат да дойдат от белтъци само чрез много внимателно отделяне на течност, освен други също толкова сложни дейности извършвани от лабораторните специалисти. Без отделяне на вода белтъците не могат да се образуват във водата.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ВОДА – И така, повечето химикали необходими за живота не могат да се образуват във водна среда като морската вода. Всъщност лабораторните специалисти провеждат своите реакции с дуги течности, а не с вода! Те не използват морска вода, нито дори обикновена вода, когато произвеждат мъртви аминокиселини. (Това, което те синтезират, винаги е мъртво; то не съдържа живот в себе си.)
“Под повърхността на водата не може да има достатъчно енергия за да активира по-нататъшни химически реакции; във всеки случай водата възпира растежа на по-сложните молекули.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 65.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЕНЕРГИЯ – Също, съществува проблемът за източника на енергия. Учените знаят, че за да протекат химическите преобразувания, трябва да има някаква форма на енергия. Те обикновено смятат, че трябва да е било светкавица, тъй като по онова време е нямало контакти в стената, в които да се включат електрически кабели. Но онова, което бъде ударено от светкавица, не оживява, а умира!
“[Арениус] твърди, че ако удари истинска светкавица, а не относително слабите [електрически] разряди използвани от Милър [за произвеждане на първите синтетични аминокиселини], не е възможно да оцелее никакво органично вещество.”—*Report in Science News, December 1, 1973, p. 340.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КИСЛОРОД – (*#4/20 Fighting it Out Over Early Environment*) Друг проблем е атмосферата. Сред биолозите е добре известен фактът, че органичните химикали се разпадат, ако са в среда съдържаща кислород.
“Преди всичко видяхме, че днешната атмосфера със своя озонов екран и високо окисляващи свойства не е подходяща среда за експерименти с вещества в газообразно състояние.”—*A. L. Oparm, Life: Its Nature, Origin and Development, p. 118.
Живите растения и животни имат само определени съотношения на всичките 92 елемента в своите тела. Тези елементи са подредени в специални химически съединения. Химиците ги наричат редуцирани. Когато химикалите намиращи се в живите същества бъдат оставени на въздуха, те се разпадат, или както казват учените, те се окисляват. (Подобен процес протича когато оставите желязо в кофа с вода; то ръждясва.)
В присъствието на кислород тези химикали напускат напускат редуцираното (или съединеното) състояние и се разпадат отново до отделни съставки.
“Синтезът на съединения с биологично значение става единствено в редуцирани условия [тоест без свободен кислород в атмосферата].”—*Stanely L. Miller and Leslie E. Orgel (1974), p. 33.
“С кислород във въздуха първата аминокиселина никога не би могла да започне. Без кислород тя би била унщожена от космическата радиация.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 65.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И НАЛИЧНОСТИ – Просто не би имало достатъчно налични други химикали за да се извършат необходимите реакции.
Тъй като повечето биохимикали съдържат азот, биохимикът Гиш открива, че никога не е имало достатъчно концентрация на азот във въздуха и във водата за да могат аминокиселините да се образуват сами. Такова самообразуване не се получава естествено дори при достатъчно богати концентрации.
Подобни изследвания са извършени от *Бернал върху наличността на фосфор. Не би имало достатъчно наличен фосфор за многото необходими химични съединения. Фосфорът е необходим за ДНК и за други високоенергийни съединения. Но концентрациите на фосфор са твърде ниски.
Дори по-лоши новини: *Карл Сейгън открива, че не е възможно аденозин трифосфат (високоенергиен фосфат) да се образува в условията преди появата на живота.
ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И НАСИТЕНИ СМЕСИ – Необходима е изключително богата смес смес от химикали за предполагаемото образуване на първата жива молекула; би трябвало в света днес да има места, където могат да се намерят такива наситени смеси, но те не съществуват.
“Ако някога е имало първобитна супа, тогава трябва да очакваме да намерим някъде на тази планета или масивни утаечни депозити съдържащи огромни количества от различните азотни органични съединения, аминокиселини, пурини, пиримидини и дуги, или в много метаморфни утайки трябва да намерим огромни количества азотни коксове. . . . Всъщност такива материали не са намерени никъде по земята. С други думи, има доста негативни данни, че на тази планета никога е нямало първобитна супа, която да е оцеляла за по-дълго от един кратък миг.”—*J. Brooks and *G. Shaw, Origins and Development of Living Systems (1973), p. 360.
4 – БЕЛТЪЦИ И ДРУГИ ВЕЩЕСТВА
СИНТЕЗ НА БЕЛТЪЦИ – Белтъците са основна съставка на всички форми на живот. Те са съставени от аминокиселини. Има 20 жизненоважни аминокиселини, и никоя от тях не може да произведе другите 19. Как са се появили? Как са успели да се самосъздадат? Първо, нека да разгледаме най-простата от тях: Глицин. *Хъл осъзнава, че поради проблеми с недостатък на химикали и реакции, дори глицинът не би могъл да се образува по случайност. Концентрацията на материали за неговото образуване е само 10-27 от необходимата. Ако се образува една молекула глицин, тя ще трябва да премине през 1029 други молекули в океана преди да намери друга глицинова молекула, за да се свърже с нея! Това би било равностойно да намериш един човек в тълпа, която е 100,000,000,000,000,000,000 пъти по-голяма от броя на всички хора на Земята!
А какво да кажем за другите деветнадесет аминокиселини? Като проверява относно другите, *Хъл открива, че за другите 19 аминокиселини е дори по-малко възможно да се образуват. Концентрацията за глюкоза, например, е 10-134 от необходимата. Това е изключително ниска вероятност! (*D. Hull, “Thermodynamics and Kinetics of Spontaneous Generation,” in Nature, 186, 1960, pp. 693-694).
БЕЛТЪЦИ И ХИДРОЛИЗА – Дори ако по случайност се образува белтък от химикали в океана, водата в първобитните океани би го хидролизирала (разтворила и разложила). Химикалите, които са се съединили за да образуват белтъка, не забавно ще се съединят отново с други химикали в океанската вода и ще унищожат белтъка!
Един изследователски екип в университета Барлян в Израел казва, че този проблем ще направи успешното образуване на само една молекула белтък напълно невъзможно от математическа гледна точка. Вероятността би била 1 на 10157. Те стигат до заключението, че на тази Земята никога не са се образували белтъци по случайност.
БЕЛТЪЦИ И СПОНТАННО РАЗПАДАНЕ – Еволюционистите разчитат на вярването, че някак си някъде по някакъв начин малко парче неорганична материя е образувало няколко аминокиселини. Но дори ако такова невъзможно събитие е могло да се случи, аминокиселините бързо биха се разпаднали!
“В голямото мнозинство от процесите, които разглеждаме, точката на равновесие лежи далеч в посока към разпадането. Това означава, че спонтанното разпадане [процесът на автоматично самоунищожение] е далеч по-вероятен, и следователно протича много по-бързо от спонтанния синтез [процеса на случайно съединяване]. . . Ситуацията, с която трябва да се съобразяваме, е тази на търпеливата Пенелопа, която очаква Одисей, но много по-зле: всяка нощ тя разплита изтъканото от предишния ден, освен че в този случай една нощ може лесно да развали постигнатото за една година или дори век.”—*G. Wald, “The Origin of Life,” in The Physics and Chemistry of Life (1955), p. 17.
В света на биохимията автоматичното разпадане е винаги по-лесно от случайното съединяване веднъж на хиляда живота. По отношение на това масивно препятствие пред първоначалното образуване на живота, *Уолд казва, че то е “най-упоритият проблем пред нас” (ibid.).
СИНТЕЗ НА МАСТНИ КИСЕЛИНИ – Учените не са способни дори да теоретизират как е възможно да са се появили мастните киселини.
“Понастоящем не съществува никакъв задоволителен синтез на мастни киселини. Прилагането на електрически разряди върху метан и вода дава доста добри количества от оцетни и пропионни киселини, но само малки количества от по-висшите мастни киселини. Нещо повече, малките количества от висши мастни киселини са силно разклонени.”—*S. Miller, and *L. Orgel, The Origins of Life on Earth (1974), p. 98.
ДРУГИ СИНТЕЗИ – В един жив организъм има много повече от просто химически съединения, белтъци и мастни киселини. Има също ензими, които учените в лабораториите не знаят как да произведат. Но в едно нормално животно има хиляди сложни, много различни един от друг ензими!
Има също огромни проблеми с ДНК и въобще с кодирането. Някой учен някога синтезирал ли е поне един код на животно? Не, той не би имал никаква представа как да изпълни успешно тази задача. Ударението тук е върху “успешно.” Ако вкара нов код, това само би повредило организма. Учените сега могат леко да настройват съществуващи кодове (генетично инженерство); но те не могат да измислят напълно нови кодове. Списъкът с необходими неща за започването на живота става все по-дълъг.
КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА САМИЯ ЖИВОТ? – Но какво да кажем за самия живот? Една минута след като животното умре, то все още съдържа всичките си химикали, белтъци, мастни киселини, ензими, кодове и всичко останало. Учените не могат да произведат живот; защо тогва очакват скалите и морската вода да имат тази способност?
5 – ПЪРВОБИТНАТА АТМОСФЕРА
АТМОСФЕРА БЕЗ КИСЛОРОД – Възможно ли е някога на планетата Земя да е съществувала некислородна атмосфера? Определено изглежда невъзможно, и все пак еволюционните теоретици са решили, че първобитната среда е трябвало да има “редуцираща атмосфера,” тоест без никакъв кислород. Сега, теоретиците всъщност не искат такова състояние, но знаят, че би било напълно невъзможно химическите съединения необходими за живота да бъдат произведени на открит въздух. Ако има кислород, не биха могли да се образуват аминокиселините и другите съединения. Затова в своето отчаяние те решават, че в някакво по-ранно време в историята на Земята е нямало кислород! И след това някак си го е имало!
“По това време ‘свободното’ производство на органична материя чрез ултравиолетова светлина е било на практика изключено и предимството дадено на алтернативни механизми за използване на енергията. Това е било сериозна еволюционна криза. Според мен е забележително, че въобще някакви организми са оцелели.”—*Carl Sagan, The Origins, p. 253.
Но има специална причина те да предпочитат да избягват редуцираща атмосфера: Никъде в природата няма данни, че нашата планета някога е имала некислородна атмосфера! И няма теория, която може да обясни как е възможно по-рано да е имало редуцираща атмосфера, която по-късно да се е преобразувала в окисляваща! Както признава самият *Юри, некислородната атмосфера е само допускане – полет на въображението – в опит да се нагласи теорията (*Harold Urey, “On the Early Chemical History of the Earth and the Origin of Life,” in Proceedings of the National Academy of Science, 38, 1952, p. 352).
*Стенли Милър е един от пионерите в лабораторния синтез на неживи аминокиселини в затворени съдове с некислородна (редуцираща) атмосфера. (След това беше възхлавяна от вестниците, че бил “създал живот.”) По-късно Милър каза, че теорията, че Земята преди време нямала кислород, е само “измислица” (*Stanley L. Miller, “Production of Some Organic Compounds under Possible Primitive Conditions,” in Journal of the American Chemical Society, 7, 1955, p. 2351).
“Редуциращата атмосфера” би могла да съдържа въглероден окис, метан, водород, амоняк и азот. Окисляващата атмосфера, като тази, която имаме сега, би съдържала въглероден двуокис, вода, азот и кислород.
Развенчаване на модерната псевдонаучна м...
Развенчаване на модерната научна митолог...
