За вселената и за нашето съществуване , или...не?!

От как свят съществува всички си задаваме трите основни въпроса: От къде и как се е създала вселената, от къде и как се е пръкнал живота на нашата планета и от къде и как този живот се е придобил с интелект и абстрактна мисъл? Първо ще направя една ретроспекция за това какво знаем до момента и кои са водещите хипотези. Ще се опитам през цялото време да спазвам неутралитет в схващанията си.

 По въпроса за произхода на вселената.

1.      В момента най-разпространената хипотеза е , че вселената се е образувала от „Големият взрив” преди около 15 милиарда години. Тази хипотеза е подсигурена с доста доказателства  логични и математически . Има и своите недостатъци.

2.      Втората хипотеза е , че вселената е непрекъсната и съществува безкрайно дълго време и всичко, което се е случило е станало на принципа: „става-не става”, „жизнено-не жизнено”,  „приспособено-не приспособено”  и т. н.  Естествено и тази хипотеза има свойте недостатъци

3.      Последната лансирана версия е, че вселената е създадена от велика мъдрост и огромно знание – Бог.

 

Нека да помислим поотделно за трите версии и да не си заравяме главите в пясъка и да се държим, като футболни запалянковци.

1.      Вселената е създадена от „Големият взрив”.  Философското обяснение е , че всичко, което познаваме и сме изследвали в нашите лаборатории и с нашите сетива е създадено от някакъв зародиш, който когато попадне в подходяща среда се развива, ражда, живее, обменя информация и умира. Нашата човешка логика ни кара да мислим, че и с вселената се случва същото. Раждане, живот и смърт. Има преки доказателства за това ,че вселената се родила в един момент. Най- очевиният пример е нощното небе. Ако вселената съществуваше от безкрайно дълго време, то щеше да има безкрайно много звезди и за безкрайно дългото време те щяха до донесат светлината си до нас. Ние щяхме да наблюдаваме едно светещо небе. Практически нямаше да има нощ. Нищо такова обаче не се случва. На нощния небосклон ние виждаме малко звезди. Второ, „ Реликтовото лъчение”, което беше предсказано теоретично се доказа и измери. Това е ехото от „Големият взрив”, което съществува навсякъде във вселената. Американският учен Хъбълт изчисли константата на разширяване на вселената. Значи за да се разширява преди това е била свита. Това са няколко сериозни фундаментални мотива с които е подкрена тази хипотеза. Голямото защо на тази  хипотеза е от къде е дошла материята за „големият взрив”? Битува идеята за „сингурлярност” на материята. Т.е. цялата материя е била съсредоточена в една точка, в която физичните закони нямат валидност. Огромна гравитация,  липса на време и пространство. Безкрайни величини. Най-големият ужас на математиците е думата „безкрайност”, а на физиците „сингурлярност” . Никой от тях не може да даде смислени отговори на тези термини. Действително е трудно за човешкият мозък да си представи такива неща. Явно трябва друг подход и обяснение. Има вариации на темата , че веществото идва от паралелна вселена, която за сега не е регистрирана  по никакъв начин. Може и да има някакъв вариант за вселенски пясъчни часовници, които непрекъснато преливат от едната в другата. Защо това  може да се случи за сега няма отговор. Това е основният недостатък на тази теза. Друг недостатък е, че вселената е твърде млада и според математиката и теориите на вероятност е невъзможно да се създаде жива материя. Има ясен математически модел, който е коректен в твърдението си , че вероятноста да се създаде един протеин случайно е почти равна на нула, да не говорим за милиардите протеини, които изграждат живите клетки. За инфрмация една човешка клетка има около 200 000 протеина. Както виждаме обаче живот има и той се се създал някак си. Тук хипотезата за „Големият взрив” не може да обясни случайното създаване на живата клетка. Има вариации. Ако по някакъв начин успеем да разбулим тайната на тъмната материя, която според изследователите  е почти 90% от видимата такава във вселената. Може би огромният материал ще създаде достатъчно възможности за образуване на жива клетка.  За сега учените се тюхкат къде да я намерят тази тъмна материя, която в същност индиректно показва, че я има, а може би я няма?  

2.      Нека разгледаме втората хипотеза. Вселената е непрекъсната и безкрайна! Тази хипотеза може да отговори на въпроса за случайното образуване на жива материя, защото най- малкото е имало достатъчно безкрайно време да се опитат всички възможности за конфигурация на атомите и молекулите поставени в определена среда за да може след милиарди опити да се създаде живот. Някак си не ми го побира ума, но да продължаваме нататък. Ако приемем, че не живо е нещо, което съществува само за себе си и не може да приема, обработва и отдава информация. Тогава идва логичният въпрос, как неживото се сдоби с тази информация? Кои негови действия ще го накарат да знае как би трябвало да се пригоди към средата за да стане живо. Значи по някакъв начин то трябва да знае кое е добро за него и кое не е ? Как камъка ще  знае това след като не жив, не може да разсъждава, не може да взема рационални решения, защото е лишен от мозък? Как без сравнение с нещо ще се образува такава комплексност като ДНК? Много трудно ме убеждават съвременните биолози. Да не кажа , че въобще не съм убеден в тази логика. Сигурно нещата имат друго обяснение. А от друга страна като погледнем всичко във познатият ни свят е в една чудесна хармония и все едно е създадено от някой. Не бързайте да ме корите, ще стигнем и до хипотезата за Бог. Големият ми въпрос е как  и от къде  неживата материя придоби информацията да се превърне в жива и защо? Защо камъкът трябва да стане жив, не му ли стига да си тежи на мястото? С какво камъка ще спечели ако стане жив? Гадно, но за сега няма отговор! Заключението ми е , че неживата материя не е носител на информация. Тя не я притежава по самосебе си. Информацията идва отвън...незнайно как за сега. И благодарение на тази информация нещата се превръщат в такива каквито ги наблюдаваме и изследваме. Още веднъж...трудно ми е да си обясня как някакви атоми правят съзнателни ходове за да се превърнат в клетка, която е толкова комплексна и невъзможна, а в същото време я има и е изградила организми, че чак и съзнание? Ако има някои който да ми даде смислен отговор да заповяда. Отговори от рода не си запознат в детайли с биологията ги давайте на футболните запалянковци.

3.      Хипотезата, че съществува една много мъдра и надарена с огромно знание разумна твар наречена Бог е доста приемлива. Философски човек се чувства по добре ако знае, че е създаден от нещо много мъдро, а не от тези симпатични животинчета – маймуните. Човек не иска да е сам и предпочита в трудни моменти да се уповава на някого. Когато не можем да си отговорим на някои въпроси най-лесното решение е ние сме създадени от Бог. Религиите ( частно мнение не ми харесват)  дават някакъв морал  за живота. Най-големият недостатък на тази хипотеза е : От къде се пръкна Бог  тогава?  След като е толкова мъдър и знаещ защо допуска във войните да умират милиони хора негови творения? С какво е прегрешило едно 3 годишно детенце, че трябва да умре в катастрофа. Защо му е трябвало на Бог да създава Вселената, ако е абсолютен. Значи или той не е абсолютен и създавайки вселената се радва и усъвършенства като знание и мъдрост или ако е абсолютен той нямаше да има нужда да създава всичко това?

4.      Според мен нещата са толкова противоречиви защото ги разглеждаме от гледната точка на различни науки. Физикът казва аз съм прав, математикът също, биолога, химика, философа... Цялата вселена е едно общо и взаимосвързано цяло за да се разбере до колкото можем разбира се трябва да впрегнем всички коне и да видим на къде ще тръгне каруцата. Иначе става едно безкрайно мерене на кой е по голям !

А А може би нещата въобще не стоят така? С човешката логика и знания ние навлязохме надълбоко както в микро космоса, така и в макро космоса. Революционните постижения на физиката в квантовата си област ни дадоха надежда, че най-накрая ще разберем от къде е тръгнало всичко. Хайзенберг и неговият принцип за неопределеноста попариха всичките ни надежди, че можем да прекрачим границата. От едно място на татък материята е ненаблюдаема. Същото май се получава и на другият краи. Какво излиза, че "самоорганизиращата се материя" сама си поставя ограничения в себепознаването си и невъзможноста да разберем как тя се е "самоорганизирала"? Защо ли е било необходимо това? Не ми го побира акъла. Освн ако нещата въобще не стоят така?!

АоАко имате някакви идеи ще се радвам да ги споделите.

БлБагодаря предварително!

Привет, интересното е, че "съзнателните" ходове са присъщи не само на органичната, но и на неорганичната материя. Да вземем атомите на отделните химични елементи, които при дадени условия взаимодействат еди как си, а при други условия не взаимодействат, а при трети да речем им се разпадат ядрата. И винаги при същите условия (т.е. ако ги възпроизведем) се случва точно същото. Това се случва по силата на причинно-следствената връзка между условия и процес а също и вследствие на структурата и основните закони за взаимодействие :) Така, че всъщност това дали въглерода ще се подреди в идеалния кристал на диаманта, ще стане на въглен или пък графит...или пък ще взаимодейства с други вещества и ще се подреди в сложна молекула зависи от безкрайна верига събития образуваща съответните условия. Не е необходимо висше същество за да се случи това. Нито пък е плод на ПРОСТА случайност. Нещата са да речем...доста по-прости от една страна и съвсем по-сложни от друга (особено ако тръгнем да търсим по веригата от събития...ще се изгубим в безкрайността)
Желая ти успех в търсенето с уговорката, че истината е относителна и е плод на човешкия стремеж да подреди света по човешки :)

interesno .. mnogo interesno misli6... no az sam saglasna s teb... osobenno tezi izre4eniq nakraq mi dopadnaha mnogo... po svoqta sa6tnost nie sme ograni4eni... no za6to.. znam li.. i az vse se pitam..