Най-известната  мумия на будиски монах се намира в храма „ Уот Кунарам” .на Тайландският остров „ Кох Самуи”.
        Монаха  Phra  Khru Samathakittikhun  е роден през 1894, и е добре уважаван от семействата в общността на остров Самуи и е единственият ръкоположен като монах, в началото на двадесетте години на миналият век. Жени се за местно момиче от Lamai, и  има  шест деца, някои все още живи  на острова и до днес.
        След достигане на петдесет годинишна възраст, когато децата му порасват, Лоундж на Даенг, решава да посвети последната част от живота си за будизма
        Отива в  Банкок, където се обучава допълнително от будистки текстове и размисшления.  След време се завръща при семейството си в къщата му, която се намира в близост до храма „ Уот Кунарам”. На възраст 79 години и 8 месеца,той събира учениците си и им говори за неизбежноста на смърта си и, че чрез медитация ще се пресели в отвъдното и ще съхрани тялото си вечно ( мумифицирано). През последните 7 дни от живота си той спира да яде всякакви храни и да пие течности. Заема позиция за медитация и седмица по- късно умира в тази поза. Днес повече от 30 години той продължава да е в тази позиция. Тялото му е почти изцяло запазено. Има коса на главата, но очите са му паднали и тогава монасите са  сложили слънчевите очила.
          Въпреки постоянното увеличаване на туристите през годините, Уот Kunaram остава значителна част от будистката традиция и атмосфера от времето, когато Салон на Daeng meditated е там. Той не се е превърнал в туристически музей, а като място с историческо и културно наследство, което за мнозина е място за истинско будистко чудо.

Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието, известно като «самадхи», в което упражняващият го - според принципа „духът владее материята" е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този начин да го консервира - нещо като зимния сън при животните. По данни на един индийски свами, когато това стане, медитацията е толкова ефективна, че практикуващият може да свърже биополето с водата в организма си и да й въздейства така, че тя в крайна сметка да окаже въздействие върху тялото му. Самадхи е най-висшата форма на медитация.
Ако тялото изпадне в състояние на самадхи, то можело да се съхрани не само за години - така твърдят мъдреците в Хималаите - а за хилядолетия, без човекът да умре. В състояние на самадхи душата се намира извън него, но все пак остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка". Сребърната нишка, сребърно светеща енергийна връзка, е „пъпната връв" между двете тела, която образно можем да наречем електрически кабел от отвъдното към настоящето. (Когато човек умре, сребърната нишка се откъсва от физическото тяло и жизнената енергия се отдръпва. Така както отделянето на пъпната връв от майката означава
раждане във физическия свят, така скъсването на сребърната нишка от физическото тяло означава раждане в отвъдното.)
В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроменена.
С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява. Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда" и може да продължи „нормалния" си живот.

... откъс от книгата на Ян ван Хелсинг .-«Не пипай тази книга»