Главният пилот  на самолет „Еърбъз 320” с който летяхме от Мадрид  до София съобщи, че след  15 мин се приземяваме на аерогара София и трябва да затегнем коланите. Аз го приех в буквалният смисъл, но човека явно е имал и друго предвид, за което все още не се досещах. След почти повече от  три годишно отсъствие от България аз и моето семейство се запътихме към София за  да си подновим изтеклите ни лични документи и да се видим с близки и приятели .

Самолета кацна и започна да рулира към терминала. Първото, което видях  аз и всички пътници от самолета беше едноетажна  постройка с размерите на трафопост  цялата обрушена от мазилката си приличаща на кадри от късните новини за военните действия в Афганистан или Ирак. На  летището имаше два самолета и половина, което не ме изненада защото София е крайна спирка и трафика е минимален. Преди три години работеха пътническите ръкави от самолета до  терминала. Сега обаче явно  заради кризата  ни натовариха на автобус и  ни извозиха до сградата. Вълнението от предстоящата среща с близките замъгли всичко останало. Бяхме обслужени бързо и качествено. Все пак нашият самолет беше единственият на летището.  Излязохме от аерогарата и синът ми видя една купчина сняг до един  стълб доста пожълтяла от кучешки посещения навярно и понеже при нас такова чудо- сняг няма той се кефеше максимално скачайки с двата крака обути в летни маратонки върху купчинката  гурелив и препикан сняг. Оставих го да се радва и  да се намокри целият. Качихме се в „Пежото”  на майката на жена ми / сигурно поне на 25- 30 години /  и потеглихме към  Младост 4 . Асфалта имаше оня сиво-кафяво-черен цвят, който най-често на български го наричаме – мръсен цвят и  не може да се преведе на друг език. Това  в момента не беше болка за умиране. Болката ни очакваше с всеки изминат метър. Дупките по шосето следваха някакъв причудлив  план на странен лабиринт граничещ  с доста сложен пъзел. За такива като мен  такава шофьорска задача беше непосилна поне  в тази последователност. Нямах никаква представа за това колко е гот , че можем да се движим на четвърта скорост с  автомобила по пътя . Синът ми изказа една сентенция дето се смяхме всички:

- „ Тате, ние сме във война с дупките !”

Следващите 30-40 минути  бях свидетел, на това как нито един шофьор в София  не желае да спазва закона и знаците за движение по пътищата. От това шофирането в града ставаше още по- трудно . Всички се държаха точно, като „ Опълченците на Шипка” . Засичане, непозволено изпреварване, никаква дистанция, светофарите са загуба на електроенергия за града/ ненужен лукс/, псувни и ругатни, които ми беше трудно и невъзможно да преведа на синът ми. Цялото ми семейство изживяхме първият стрес  от  досега с родината. Оказа се, че това са едва ли не бели кахъри и ежедневие за Софиянци. Започнах да се притеснявам, че съм изразил някакво мнение и съм се опитал да защитя себе си и семейството си, а в очите на сънародниците  си изглеждам, като някакъв плачко и женчо.

Квартал „ Младост” вече беше заприличала на центъра на Ню Йорк- Манхатън. Никакво свободно пространство. Всичко беше застроено и предишните ми впечатления от София не струваха и лев .  Пристигнахме някак си в апартамента на жена ми, защото моят беше даден под наем за да изкараме някакви мижави парици. Разликата в наема от Бг и там дето живеем  е доста голяма. Ние плащаме за една къща 500 евро+ електричество и вода  поне  още 100 евро на месец+ закрит гараж , а за апартамента си в Люлин вземах...уф, няма да кажа защото е много смешно, а не знам дали някои от вас не е доносник на министър Дянков и няма да ме преследват за укрити данъци в размер на 200 евро месечно.  И сигурно ще ме преследват . За това дадох апартамента си на една моя братовчедка да живее в него и да му плаща само режиините и да го потдържа в изправност до първото яко земетресение, когато вече няма да има смисъл да се плаща каквото и да е .

Не всичко е толкова гадно в София!

Понеже ние сме зависими от интернет   веднага си наместих лаптопа в  уаерлес  връзка в Младост и с  голяма  изненада установих, че...  Ние плащаме 54 евро месечна такса / сигурно най- високата такса  в  Европа за скорост 3000 кб/сек, а майката на жена ми плаща 25 лева, които са около 12,50 евро за месец и и има скорост 3 МБ/Сек.  Най- евтината тарифа за доставка на нет в София е по- добра и  по- бърза от най- скъпата при нас. Е те с това  ние Българите ги удряме  в земята всички други  държави от Европейския Съюз . Най- евтиният и най- бързият интернет за частно ползване  се намира  в България ! Яко !

Утре ще продължа да споделям  това , което видяхме и изживяхме в БГ за 10 дни.