При раждането човешкият мозък представлява една четвърт от размера на възрастния човек. Необходимостта от голям череп, за да подслони напълно израсналия възрастен мозък, е причина бебетата да имат изключително големи глави (по отношение на останалите примати). Преминаването на бебешката глава през родилния канал по тази причина е главният проблем на раждането и причинява остра болка на майката.

За много биолози, гинеколози и анатоми е загадка защо жените не са развили по-голям родилен канал. Отговорът е прост - инженерство. Такава промяна би изисквала радикално препроектиране на скелетната структура, една невъзможност в рамките на ограниченото тяло, което е конструирано за ходене на два крака.Ето защо родилният канал е ограничителният фактор за обема на човешкия череп.

Ако пренастроим съзнанието си назад във времето  преди няколко стотин хиляди години, когато не са съществували болници и акушерки, не е трудно да си представим, че огромен брой деца са били мъртвородени или майките им умират при раждането. Затова изглежда крайно съмнително, че естественият подбор би облагодетелствал един ген за голям размер на мозъка, с неговите потенциално болезнени последствия едновременно за майката и детето. Казано простичко, такъв ген не би се разпространил успешно.

Изглежда много по-достоверно, че естественият подбор би деселектирал големия мозък и би оказал задържащо въздействие, вместо да работи върху една по-добре работеща мрежа на нервната система, или алтернативно - способ да преобърне нарастването на черепа от пред-родствен към след родилен. фактът, че не го е сторил, и фактът, че системата на нервните връзки на мозъка също сякаш е високоефективна по конструкция, силно подчертава две основни еволюционни изисквания. Първото  неописуемо дълъг период, и второто  пресираща нужда за развитие на оптималния му потенциал. Нито едно от тези две изисквания не са удовлетворени от установените еволюционни обстоятелства.

Съвременните еволюционисти са съгласни, че естественият подбор би поместил само толкова от новите и по-добри физически тенденции, колкото са нужни за оцеляването. Колкото и ефективен да е мозъкът, средно интелигентното човешко същество не го използва дори близо до пълния му капацитет. Какви полезни умения за оцеляване са предоставили на нашите предшественици-ловци музиката и математиката?

Еволюционистите биха спорили, че алгоритмите на мозъка не са еволюирали за музика и математика, но са станали подходящи благодарение развитието за други цели. Все пак никой не може да предположи какви ли биха могли да са тези други цели, които доведоха до толкова високо развита умствена способност. Партньорът на Чарлз Дарвин -Алфред Уолас, ясно признава противоречието, когато пише:

„Един инструмент (човешкият мозък) е бил усъвършенстван, преди да има такива нужди от страна на притежателя му."

По какъв начин еволюцията е благоприятствала несъществените способности в изкуство, музика и математика? Защо мозъкът, който би трябвало най-малкото отчасти вече да е еволюирал, не се е възползвал от никакъв ТИП полезни за оцеляването умения като засиленото обоняние, инфрачервената визия, подобрения слух и т. н.? Предполага се, че теорията за еволюцията трябва да обяснява Всичко, но очевидно тя не обяснява човешкия мозък.

Alan Alford