Явлението „филм на човешкия живот“, възникващо по време на клинична смърт на хора, при което пациентът вижда пред себе си целия си живот – от раждането до последния инцидент, предизвикал смъртта. „Изживяването изглежда като филм, възпроизведен с голяма скорост“. Оказва се, че съществува огромно различие между мащаба на времето при пациента и мащаба на реалното време, през което външните наблюдатели са следили неговото състояние. „.... нека се опитаме, да пресметнем колко бита би съдържал филмът на живота за една средна продължителност от 70 години? Тук спокойно можем да се ограничим само с оценка на информацията от зрителните канали, защото другите сетива едва ли биха дали повече от 1-2% от общия щ обем.

Ретината на човешкото око може да се разглежда като растер (т. е. като мозайка от точки, които образуват съвкупната картина на образа върху очната ретина) с размери приблизително от 400 милиона елемента. За всеки от тези елементи се приема светлинна яркост и цвят. По принципа на трицветната теория на зрението за всяка клетка (пиксел) от образа трябва да се зададат 3 числа за интензивност – за синьо, червено и зелено (различните нюанси в смесването на тези три цвята дава цялото многообразие на цветовете в природата ). Нека приемем, че сме успели да вместим тези три числа в 12 бита –3 по 4 бита. Това е доста груб модел, защото окото различава много повече от 16 градации на яркост. И все пак при това се получава обем на информацията около 480 мегабайта за един образ само от едното око. Ретината може да възприема до 25 образа (кадри) в секунда, това се знае от принципите на киното и  телевизията. Нещо повече – известните опити за подсъзнателно внушение посредством вмъкване във филми на 25-и кадър, чието съдържание е било, например „Пийте кока-кола“ показват, че зрителната памет работи дори с по-висока честота, отколкото е прието да се вярва... Но нека да допуснем, че в тоталната памет се записва само по 1 кадър в секунда, като психиката е способна да възстанови (интерполира) липсващите кадри в интервал 1 секунда. В такъв случай по зрителния канал в паметта ще постъпва всяка секунда 480 мегабайта информация! (Реално – 25 пъти повече). Тогава, ако приемем физиологичната хипотеза за паметта, излиза, че целият мозък ще се напълни със зрителна информация за малко повече от 5 секунди! Съгласно втората хипотеза (пластичност на синапсите) паметта е около 400 пъти по-голяма, следователно тя ще се на пълни за около 1000 секунди, т. е. за 34 минути! Ако допуснем втория вариант на втората хипотезата (синапсите са активни в различна степен и има 8 нива на активност), това води до увеличаване на паметта с не повече от 8%, следователно мозъкът разполага с тотална ейдетическа памет за около 38 минути. И накрая, ако Природата – или Бог – са изнамерили тук някакъв особено хитър начин за компресиране на информацията, който свива обема щ 1000 пъти – дори и така физиологичната памет не би стигнала за повече от 2-3 месеца. Така се стига до голямата загадка – къде отива цялата тази огромна ейдетична информация? Лесно се пресмята, че за един живот от 70 години, ако зрението е активно по 12 часа в денонощие, общият обем на натрупаната информация ще бъде не по-малък от 10 на степен18 бита! Та това е 4-5 порядъка по-голямо от най-оптимистичните преценки за физиологичната мозъчна памет!“ Просто и ясно! Материалната физиологична памет на човешкия мозък притежава капацитет за натрупване на информация, който би достигнал едва за няколко месеца. Къде тогава се намира мястото на останалата част от практически безкрайния капацитет на човешката памет, който се проявява реално в цялостния живот на човека? Естествено е да се допусне, че по-голямата и по-ефективна част на въпросния информационен капацитет на паметта е съсредоточена в полевата форма на съществуване на духовната реалност. Последната е неизмеримо по-дълбока,по-обширна, по-богата и всестранно проявена във всички възможни информационни изяви на човешката съзнателна дейност. При това, по всяка вероятност процесите в духовната памет могат да протичат почти мигновено, което говори за безкрайно голяма скорост (да си припомним, че скоростта на торсионния сигнал е по-голяма от стойността 10 на степен 9.С, където С е скоростта на светлината. Логично е да се предположи, че безкрайният капацитет на човешката памет наистина се дължи на нещо съвсем друго, различно от естеството на физико-химичната природа на мозъка. И това нещо ние идентифицираме с полевата форма на съществуванена духовната реалност, законите на която са напълно различни от тези на материята. Освен това огромната разлика между физиологичния и реалния капацитет на човешката памет показва,че духовната реалност е многократно по-сложно устроена от материалната структура и на най-сложните биологични системи,такива, каквито са човешкият мозък и другите органи на тялото ни. Биологичната сложност фактически представлява само върхът на един огромен информационен „айсберг“, потопената част на който се обуславя от непонятния за нас духовен свят, една реалност, за която ние имаме все още само много повърхностни представи. Като в добавка на тези важни съображения ще подчертаем, че наличието на душата (духа) на човека, която притежава изключително огромен като обем информационен капацитет в духовната форма на съществуване, говори недвусмислено,че последната има отделно от тялото битие, което само по себе си може и да не е форма на живот, но със сигурност тя е форма на съществуване на реалността, и която в съчетание с физико-химичната структура на организмите определя цялостната същност на явлението, наречено „живот“. След смъртта на физичното тяло душата остава „хранител“ на огромната, останала в нея информация за човешката индивидуалност, която съгласно направените по-горе количествени оценки надхвърля по обем физиологично обусловената информация в паметта с 4-5 порядъка. Така че напълно правдоподобно е да се предположи, че по принцип човешката индивидуалност може да бъде възпроизведена по някакъв начин след физическата смърт на тялото от Великия Творец, тъй като чрез душата Той разполага с достатъчно количество информация за нейната (на личността) същност, което е и оправдание на явлението „възкресение на мъртвите“ !?