Човешката памет показва и други чудеса, които не

могат да се обяснят с информационния капацитет на невронната мрежа на мозъка. Напр. великият пълководец Александър Македонски е успявал да запомни имената и лицата на всички войници от състава на неговата 20 000-на армия, с която той покорява почти целия древен свят. Същото качество е притежавал и римският пълководец Сципион, взел участие в т. нар.Пунически войни. Той също е помнел зрително лицата на 20 000 войници от неговата армия. „Ако приемем, че тези обработени образи се подават последователно на „персептрона“ (т. е. на частта от мозъка, отговаряща на зрителното възприятие) за 20 000 лица, тогава броят на невронните тактове (грубо казано, времето, за което образът се запечатва в зрителната памет – бел. ав.) ще бъде 1000.9 = 9000, а това прави 9000.50=450 000 милисекунди, респ. 450 секунди. С други думи, Сципион би трябва да се взира в своя войник близо 8 минути, преди да го познае. Такава стратегия не е годна дори за времето на Пуническите войни. Ако пък приемем, че тези 1000 образа се анализират паралелно, едновременно, тогава броят на невроните в разпознаващата мрежа трябва да се умножи по 1000. А колко неврона съдържа мрежата на Сципион, разпознаваща 20 000 лица? По груби сметки, повече от 500 милиона. Умножено по 1000 (броя на съчетанията завъртане, мащаб, осветление), това дава 500 милиарда!! Това е 10 пъти повече от най-максималистичните оценки за броя на невроните в човешкия мозък. Очевидно е, че ако разпознаването в мозъка ставаше само на база „невронна мрежа“, Сципионовият мозък би трябвало да тежи поне 10-20 килограма, като почти всички неврони са посветени само на зрителното разпознаване! И тук ние приехме, че мрежата е вече създадена, като се абстрахираме от способността за обучение, която, ако се постави като изискване, би увеличила още повече (може би с един порядък) броя на нервните клетки... И затова сега с основание може да бъде формулиран съответният извод: Невронната мрежа на човешкия мозък няма нито необходимия обем, нито необходимата изчислителна производителност, за да осъществи сама разпознаването на зрителните образи, още по-малко за тяхното пълно възприятие. И тук има НЕЩО , което върши по-голямата част от работата. За същността на НЕЩО засега можем да правим само догадки. Ако трябва да си служим с езика на техниката, може да се каже, че НЕЩО  е много по-висока и по-фина технология от физиологията на нервната клетка...“

говори за "информационни вълни" които преминават през Вселената. и всяко малко мозъче може да се "качне" на тях и да помпи информация.. стига душицата му да е смирена по-ниско от тревиците, да не трепе, да не яде месо, да не лъже, убива, вие си ги знаете. Не е трудно. Опитайте!