Личното ми мнение е, че предразположението на човека към определени звукови съчетания също говори недвусмислено, че генераторът на чувството ни за музика разполага с много повече субективна информация, отколкото самото Съзнание. Това означава, че зад това чувство се крие някакво НЕЩО? Ще направя опит за  анализ   основававайки се  на едно от най-важните качества на музиката – хармонията. Какво представлява тя? Думата „хармония“ идва от математическото понятие за т. нар. „хармоници“, характеризиращи всеки периодичен процес. В математиката е разработена теорията на Фурие -анализа, който ни дава възможност да представяме един специален клас от непрекъснати функции с помощта на редовете на Фурие, т. е. с помощта на разлагането на тези функции по реда на техните „висши хармоници“. Въпросните функции имат свойството периодически да повтарят своята стойност при постепенно нарастване на аргумента им. Т. е. те притежават свойството периодичност, което повтаря едни и същи значения на функцията с определена честота. Висшите хармоници са с честоти кратни на основната честота, характеризираща изходната функция. Те могат да са с целочислена кратност или с дробна кратност спрямо основната честота, определена от периода на функцията. Звуковите вълни представляват трептения на въздушната среда с определени честоти. Реалните звуци, които ние възприемаме със слуховия си орган, са най-често „смес“ от такива трептящи с различна честота, представляващи периодични движения на молекулите на въздуха, които ние възприемаме чрез слуховия си апарат и фиксираме в съответните центрове в мозъчната кора. Музикалните инструменти имат качеството да създават звукови вълни с определени честоти. Те се отличават от хаотичния звуков фон, който наричаме просто „шум“ по това, че смесването на различни по честота звукови вълни при тях следва определени правила, установени в изкуството на музиката. И основна роля при това смесване играят именно висшите хармоници на честотите на звуците, които музикалните инструменти възпроизвеждат. Още от най-дълбока древност хората са установили, че определени комбинации в смесването на различни по честота звукови трептения притежават свойството благозвучие. Хармонията е онази част от теория на музиката, която е призвана да открива всички възможни смесвания на определени честоти и техните хармоници, които създават приятно усещане у хората. Удобна и твърде ефективна е напр. комбинацията от три звукови честоти, състояща се от една основна честота и две нейни хармонични честоти. Звук с определена честота се нарича тон. В музикалните произведения различните тонове се обозначават с ноти. Установено е също така, че система от седем звукови честоти (или тонове), между които има определен брой минимални различия в броя на звуковите трептения за една секунда, могат да създават огромен брой благозвучни комбинации. Такива тонове са свързвани в обща тонална система, наречена тонова стълбица. Клавишите на най-универсалния музикален инструмент  пианото  напр. са разположени така, че различията между отделните звукови честоти, възпроизвеждани от тях, да отговарят на определени тонови стълбици, които съдържат и полутонове (черните клавиши). Последните отговарят на хармоници с дробна (т. е. половин) кратност на основната честота на тоновете, които съставят основните тонови стълбици. Изкуството на музиката се състои в композирането и възпроизвеждането на мелодии, които съдържат максимално количество благозвучни съчетания на музикални тонове, изразени в едно почти безкрайно многообразие на смесване на основни тонове и полутонове (означени с диези и бемоли) и на техните хармоници.В света съществуват различни школи. Най-известната от тях е западноевропейската школа, на която се основава т. нар. класическа музика. Нейни представители са великите композитори Бетовен, Моцарт, Бах, Чайковски и др. Други школи са индийската, арабската, китайската, ориенталската и др. Въпросът, който възниква в случая на хармонията, е следният: Защо човешкото възприятие на звуците, издавани от музикалните инструменти, е по-благоразположено към едни звукови комбинации, а към други не е? Възможно ли е невронната мрежа, възприемаща и запаметяваща звукови честоти с различни стойности, да притежава свойството избирателност? Какво означава предпочитанието ни към определени звукови комбинации, които съставляват предмета на хармонията? Очевидно свойството „избирателност“ на частта от невронната мозъчна мрежа, отговаряща за звуковите възприятия, не може да се обясни с наличния щ информационен капацитет. Качеството избирателност на музикалната човешка памет, съответстваща на звуковите възприятия, се крие в дебрите на онова, НЕЩО – душата. Има ли отношение това явление към съзнанието? Очевидно има, защото е установено, че музиката влияе и на някои висши животни. Напр. маймуни от определен вид проявяват интерес към рок-музиката (също както и някои хора). Следователно по-нисшите форми на съзнание у висшите животни обуславят този, макар и по-слаб интерес към музиката, който наблюдаваме у тях. Свойството избирателност откриваме и в зрителните възприятия. „По вкусам и цвет товарищи нет!“ – се казва в една руска поговорка. И наистина различните личностни съзнания у хората обуславят и техните различия в предпочитанията им към различни цветове и различни цветови комбинации. Същото е и с вкусовите възприятия. Симптоми на избирателност откриваме и в изострената ни чувствителност към моралните категории. Коя е силата, която ни кара да въвеждаме ограничения върху нашата свободна воля,ограничения, които ние характеризираме като проявления на нравствеността и морала . Другата възможност е случайният избор. Това е когато напр. на компютъра се подават случайни числа и той ги включва по подходящ начин в своите изчислителни операции,основани на предварително заложена в него програма. Но дори и в този случай „случайността“ се задава от страничен съзнателен агент, който в случая е операторът на компютъра. И толкоз! В случая на избирателността, свойствена на личностното съзнание у човека имаме учудваща „гладкост“, спонтанност и естественост на избирателния процес, обусловен от свободната ни воля. Тук няма случайности (въпреки че някои считат проявленията на свободната ни воля като случайни), няма и тежки,мъчителни изчисления на „купища“ от варианти. Избирателността и предпочитанията на личностното човешко съзнание се подчиняват на действията на външен, съзнателен„агент“, стоящ отвъд физическата реалност . Принос в информационния обмен на биологичните организми е осезателен и това е причината, която създава огромната пропаст между информационния капацитет на естествения човешки интелект и капацитета, който реално притежава физиологичната невронна мрежа на човешкия мозък. Някои казват, че за да съществува мир в семейството или обществото, трябва да се въведат хармонични отношения между членовете на тези социални формирования. Идеята за хармонични отношения в човешките общности също може да се обясни със своеобразен тип предпочитания в личностното съзнание на хората. Спазването на морала и нравствеността, отношенията на разбирателство и уважение, чувството на солидарност и любов към ближния – всичко това са различни форми на пред- почитания и избирателност на личностното човешко съзнание, което  установяваме , че се намира под въздействието на външен съзнателен „агент“,  аз го наричам дух и душа на човека, а други го наричат просто духовна реалност. А вие ?