За чалгата от Иво Инджев

Не знам дали помните и дали сте съгласни с моето наблюдение, но първият истински “голям хит” на заразната масова простотия в популярния музикален фолклор беше “парчето” , известно като “Камъните падат”. Помня го още от казармата ( 1973-75 г.). Завивах се през глава щом чуех за пореден път този вой на неосъзнатия соцхедонизъм, който прославяше “веселия живот”, пък ако ще “камъни да падат”. Не си представях тогава, че тази стилистика един ден ще засипе с камъните си барове, дискотеки и телевизионния ефир. В разораната нива от епохата на “индустриализацията” селяните от градски тип посяха камъни и днес жънем реколтата. Камъните не само паднаха ( върху главите ни), но и се вклиниха трайно в живота ни като река от морени. Не е лошо да се опитаме да ги поразчистим, за да дадем възможност на кълновете от новата, европейската “реколта” българи да изкласят.

Ми да поразчистим.....