В средата на 70-те години на ХХ век песента на „Ролинг Стоунс“ Street Fighting Man (Уличният побойник) се превръща в своеобразен „химн на епохата“. Самите музиканти от тази група са окачествени от медиите (най-вече в САЩ и Англия) като „плашещо странстващо сборище от вещици“. Терминът „сборище от вещици“ предизвиква в съзнанието ни асоциации със самия Сатана. Същият ефект има и песента Sympathy for the Devil (Симпатия за Дявола). На 6 декември 1969 г. е насрочен музикалният фестивал в Алтамонт, САЩ, който събира една огромна тълпа от почитатели на групата, наброяваща около 300 000 души. „Предварително „Ролинг Стоунс“ са наели една група от охранители на техните концерти, известна като „Ангелите на ада“. По време на концертите тези хора образуват защитни ве риги пред подиума, за да не позволят на тълпата да се нахвърли върху изпълнителите. За да преодолеят стреса от напрежението, „Ангелите на ада“ употребяват алкохол и наркотици.На въпросния фестивал възниква спонтанно насилие сред тълпите още в самото начало на концерта, дълго преди да се появят самите „Ролинг Стоунс“. Филмови кадри от концерта показват как Ангелите размахват с ярост пред хората тежки щеки за билярд. Преди „Ролинг Стоунс“ на сцената е групата „Джеферсън Еърплейн“. По това време по звуковата апаратура все по-често се раздават призиви към тълпата за прекъсване на побоищата. От тълпата някой вика за лекар. Сбиванията около сцената продължават и по тази причина концертът се прекъсва многократно. В даден момент на сцената нахлува тълпа от около 200 души. Там също побоищата продължават с нестихваща сила. Един от членовете на „Джеферсън Еърплейн“ дори получава юмручен удар в лицето, стоварен му от един от пияните „Ангели на ада“ и той пада в безсъзнание. Късно след обед малко преди смрачаване се появява и грпата „Ролинг Стоунс“. Лидерът щ Мик Джагър усеща напрегнатата обстановка и вика по микрофона: „хей, вие тук, давайте го по-кротко“. След което групата започва изпълненията си със сатанинско звучащата песен Симпатия за Дявола.В този момент в предните редици на тълпата започват сбивания и Мик Джагър спира да пее. Другите членове на групата продължават да свирят отчаяно, докато сбиванията сред тълпите придобиват масов характер, при което Ангелите нахлуват на сцената. Мик Джагър се обръща към Кийт Ричърдс, един от членовете на групата, казвайки му да спре да свири. Последният прекратява изпълнението си и тогава Джагър се опитва с отчаян глас да успокои тълпата. Филмът-запис на този концерт показва как той отправя отчаяно следния призив към биещите се тъл пи: „Ей, хора! Братя и сестри, братя и сестри, хей, на всички ви говоря, успокойте се! Хей, успокойте се всички! Тук съм. Сега, хайде, успокойте се, всичко ще е наред... Вече успокоихме ли се?“. След като шумотевицата постепенно започва да затихва, той с малко нервен смях добавя: „Когато почнем това парче, винаги се случва нещо забавно“. „Стоунс“ отново започват Sympathy for the Devil от самото начало. Този път успяват да изпеят няколко строфи, след което се чува рев някъде извън обсега на камерата. Джагър и съставът продължават, но Кийт Ричърдс се извръща по посока на рева и изглежда много разтревожен. В тълпата започва блъсканица. Джагър продължава да пее и да се движи по сцената още известно време, но е спрян от един от Ангелите, затичал се към него, който после му казва нещо на ухото. Лицето му внезапно придобива мрачно и навъсено изражение. Започва отново да танцува, вече без желание, след това изведнъж застива и започва да гледа безпомощно към тълпата. Ясно е, че напълно е изгубил контрол над аудиторията и не знае какво трябва да направи.Другите членове на групата изпълняват началните строфи на друго парче, докато Джагър се опитва да каже няколко успокояващи думи в такт с музиката. След това всичко застива и един човек, изпаднал в безсъзнание, е изнесен от Ангелите. „Ей, хора!“, започва Джагър. „За какво се бием? Кой и за какво се бие? Не искаме да се бием! Хайде, кажете – кой иска да се бие? Навсякъде другаде всичко мина спокойно!“ В този момент проличава, че на Кийт Ричърдс му е писнало. Дава си сметка, че философските призиви към братство няма да са достатъчни. Сграбчва микрофона от Джагър, сочи сърдито към една фигура в тълпата и отсича: „Вижте го оня там... Ако той не спре... Вижте какво, или тия мъже ще спрат, или ние...спираме!“ Един журналист, описващ сцената, впоследствие написа следното: „Джагър си даде сметка, че е изгубил контрол и призова към спокойствие. Ричърдс знаеше, че ако проявят колебание или се опитат да използуват разумни аргументи пред една рокендролова тълпа, са загубени. Отиде до микрофона, направо посочи с пръст един от Ангелите на ада в тълпата, който нанасяше побой на невинен минувач и се разкрещя...“ Отново започват да търсят лекари, след което Джагър взима микрофона и отправя още един отчаян призив: „Не знам какво става и кой какво прави, и защо се биете.
Мога само да ви кажа, че цялата тази работа в Сан Франциско би могла да бъде най-хубавата ни вечер през тази зима, а ние... Не проваляйте работата, хайде заедно да я оправим. Единственото, което мога да направя, е да ви помоля, да ви умолявам да не я проваляме. Вие можете да постигнете това! По силите ви е! Хайде, всички, хайде, Ангели на ада, хайде! Нека да се държим добре! Хайде, сякаш всички сме едно! Нека да покажем, че не се делим!“ Създава се някакво подобие на ред и „Стоунс“ започват Under My Thumb и успяват да изпеят няколко строфи. Джагър поглежда нервно наляво и повтаря няколко пъти „Моля се всичко да е наред“, когато в тълпата отново настъпва смут. Изведнъж се разчиства от хора известно пространство и се вижда как ръката на един от Ангелите на ада описва дъга и се стоварва последователно два пъти върху лицето на чернокож младеж в светъл маслиненозелен костюм. Приятелката на младежа, русокоса и с бяла блузка и черна минипола, крещи. Други Ангели се нахвърлят върху младежа и го извличат някъде встрани и наляво извън обсега на камерата. Повечето от зрителите са застинали, сякаш не могат да разберат какво става или са парализирани от гледката. „Стоунс“, застанали на сцената, изглежда остават с впечатлението, че става дума за поредното боричкане. Джагър губи търпение, спира да пее и излайва: „Вижте какво, ако тия не престанат да бият хората, ще се чупим... Махайте ги оттук...!“ Някой крещи, че друг има револвер. Тук обаче филмът спира. Показват се кадри в едър план и се вижда съвсем ясно, че ръката на Ангела на ада, описваща дъга, държи нож. „Стоунс“ не разбират, че е извършено убийство и продължаат концерта, като правят поредния гаф в избора на парче – започват да изпълняват Street Fighting Man. Докато те остават на сцената, другите рокгрупи в операция, наподобяваща военните, са евакуирани с хеликоптер. „Стоунс“ продължават концерта си още близо час. Едва по-късно научават какво се е случило. Освен жертвата, показана на филма, в Алтамонт са убити още трима души. Има и четири раждания. Сетне следват упреци, като „Стоунс“ отнасят повече критика, отколкото заслужават. Кийт Ричърдс впоследствие пояснява:
„Просто ситуацията бе такава. Това бе 1969 г. в Америка“. При все това, има и още нещо. Според „Newsweek“: „след това окървавено турне музиката на „Стоунс“ сякаш се превърна в митологична сила. Сила, която продължи да е изпълнена с екстаз, ирония, могъщество и еротично изгонване на духове цяло едно проклето десетилетие“. Може би случилото се бе обяснено най-кратко и ясно от покойния Джери Гарсия, китарист на „Грейтфул Дед“: „Самата музика предизвика това... Разбрах това, когато „Ролинг Стоунс“ свиреха пред тълпата, побоите продължаваха, а те изпълниха и Sympathy for the Devil. Трябваше да съобразят по-рано. Не може да изпълняваш това нещо и то да не избие на някъде“. В това описание на въпросния концерт на „Ролинг Стоунс“е , взаимствано от книгата на М.Бейджънт и Р. Лий „Еликсирът на вечността“.