Степента на сложност и ред в биологическите организми не може да бъде обяснена по еволюционен път, както и това - как те биха могли да възникнат случайно. Дори да допуснем, че процесите пораждащи тази случайност се подчиняват на известните универсални природни закони, ние не можем да обясним с тяхна помощ появата на живота от неживата материя. Въз основа на тези закони например ние не можем да обясним факта, че информационната наситеност на явлението „живот" изисква продължителността на процеса за неговата поява да бъде 10 пъти по-голяма от възрастта на самата Вселена. Животът, следователно, дори на най-ниското ниво, което можем да наблюдаваме, е толкова сложен, че възможността това събитие да стане случайно е нула. За творческото създаване на каквато и да е материална среда във Вселената е необходимо не само определянето на закона валиден за самата тази среда. Интелигентната намеса в този смисъл може да се разглежда единствено като опосредствно действие стоящо над този закон, за което ние никога не бихме могли да имаме дори и най-бегла представа, изхождайки единствено от знанието ни върху въпросния закон. Може определено да се каже, че всички опити за обяснение на появата на сложните биологически системи, в които функционират едновременно много различни компоненти и в които всеки елемент е необходим за правилното и хармонично функциониране на цялото, са се проваляли. Те не могат да бъдат обяснени и като резултат от

една дълга поредица от случайни събития, поради простия факт,че независимо от относителната сложност на взаимовръзките в неорганичния свят, живите организми се оказват несравнимо по-сложни. Известен в науката факт е, че живите организми са изградени въз основа на твърде сложната система, наречена „молекула на ДНК" (дезоксирибонуклеинова киселина), в която е закодирана цялата информация необходима за направляване развитието

на цялостния организъм, стартиращ от зародишната клетка. При все че, възможностите за модификации в молекулата на ДНК са огромни, позволяващи широк диапазон на отклонения в различните видове растения и животни, тази молекула служи и като гарант, че тези отклонения ще бъдат в определени

граници. От друга страна обаче, огромното количество подредена информация дори и в най-простия жив организъм е толкова необхватно, че е напълно невъзможно да обясним как тя (информацията за биологическия организъм) би могла да се съдържа единствено в системата от химическите връзки между

съставните елементи на ДНК. Определено може да се каже, че информацията, която съдържа ДНК се подчинява и на някакъв друг условно казано, принцип на живота, който не е присъщ на основните вещества и елементите, съставящи тези молекули, при все че, всяка органична материя е изградена от един и

същи вид ДНК, която на свой ред е изградена от същите основни елементи (въглерод, кислород, водород, азот и др.), които се намират на Земята. По този начин се утвърждава едно от основните свидетелства в Библията, че растенията и животните са били „произведени" от земята и нейните води, а човешкото

тяло е било създадено от „земна пръст".Принципът на живота обаче, допълва картината на тези съставни материални същности с нещо, което не е характерно за самите тях като част от неживата природа. Това нещо наричаме

„душа". Тя именно идва от някъде, защото няма никакво доказателство досега, че учените могат да синтезират нещо подобно на „живата душа". Освен това научните наблюдения показват, че в природата не съществуват естествени процеси, водещи до спонтанна (естествена) поява на „душата" в живите

организми. С други думи „абиогенезисът" (т.е. зараждането на жива материя от нежива) е невъзможен по принцип. Това е един също толкова универсален закон колкото е например вторият закон на термодинамиката. Да го наречем накратко „закон за невъзможността на абиогенезиса" (ЗНА). Един от парадоксите в съвременната наука обаче, е че еволюционната теория се базира

съществено върху отричането на този закон, защото в противен случай еволюционистите би трябвало да приемат съществуването на Създател, което обезсмисля напълно тяхната философия. Въпреки огромните противоречия, които поражда неприемането на ЗНА, еволюционистите продължават сляпо

да вярват в еволюционния произход на живота, пренебрегвайки научните основания на този универсален закон. По този начин се получава своеобразна конверсия в цялостните измерения на вярванията на хората - от една страна вярата в „научния" подход на еволюционистите, която се оказва много по-слаба и ненадеждна мотивировка в познанието и от друга страна – вярата в Бога, притежаваща редица логически достойнства, а от тук и решително предимство за научно описание на нещата в обективната реалност. Наличието на такъв закон като ЗНА показва, че Великият и Всемогъщ Творец е създал и закон, по силата на който се появяват биологичната материя и Човекът, но го е създал така, че да се отличава съществено от законите, определящи неживия физически свят. Ако възникването на биологичната материя и съзнанието се подчиняваха единствено и само на всеобщите закони, валидни за мъртвата материя, то тези две същности биха били неразличими една от друга. Очевидно сетивното познание на хората е приспособено да опознае и разбере законите

на мъртвата материя, докато законите за появата и функциите на биологическата материя притежават качества, които ги поставят в известен смисъл извън рамката на нашия непосредствен сетивен опит и знание. Действието на тези закони обаче, предизвиква определени ефекти, които ние констатираме като явления, създаващи илюзията, че те са свръхестествени

проявления, стоящи отвъд сетивния ни опит и законите,изведени с негова помощ.Безсилието на човека да очертае една пълна и смислена, от гледна точка на непосредствения сетивен опит, картина на живота,е важно основание той да се разглежда като резултат на творчески актове, в които намира своеобразна реализация „духовната потенция". Тази потенция се свързваше досега с напълно откъснати от традиционната научна картина на света категории, като душата, духа и духовността, утвърждаващи мнението, че живите същества имат качества, които не се свеждат към физиката и химията, а още повече към представата за случайното възникване на живата материя,

нарушаваща по един стихиен начин бариерата между живата и неживата материя, поставена от ЗНА.

          От анализа на теорията за еволюцията става ясно, че с нейна помощ не може да се даде дори един единствен пример за възникването на какъвто и да е било нов вид растение или животно. Напр. в своята книга „Произход на видовете" създателят на тази теория Ч. Дарвин анализира факти свързани с отклонения вътре в самите видове, на отбелязани от него родствени връзки и външни прилики, като изразява редица предположения как са се развили биологическите организми,

следвайки неизменно линията „от по-простото към по-сложното" постигано чрез естествен отбор на по-силните и по-приспособени към средата индивиди. Всички тези съображения обаче, се оказва, че засяга  т. нар. „хоризонтална еволюция", т.е. еволюцията, която променя само външните видими белези,

определящи вътрешновидовото разнообразие, но не и промените в самата генетическа структура, наречена в науката „вертикална еволюция". Въпреки това много учени, привърженици на еволюционната теория насочиха своите усилия за научно обяснение на нейните принципи с помощта на една по-нова област в науката, появила се едва в средата на XX век, т.е. почти един век по-късно след Ч. Дарвин. Това бе т. нар. теория на самоорганизиращите се системи намиращи се в състояние на неравновесие. Един от авторите на тази теория е Иля Пригожин. Оказва се, че в материалния свят има известен потенциал за следване на линията „развитие от по-простото към по-сложното", но както става

ясно той не е в състояние да обясни дори и най-простите възможни случаи на възникване на жива материя от нежива.

Ето няколко факти, които говорят в полза на това твърдение:

 

1. Изкуствено синтезираните в лабораторни условия белтъчни полимери нямат нито свойството асиметрия на живите аминокиселини, които винаги са с лява ориентация,нито последователността определена от ДНК чрез РНК. Никой и до ден днешен не може да обясни защо главните направления в химическата връзка на биологическата материя винаги имат определена ориентация в пространството, докато химическата връзка, получена по изкуствен път води до всички възможни такива ориентации (това е свойството асиметрия на биологическите белтъчни полимери). Колкото и големи да са успехите ни в

химическата наука, ние не можем все още да разберем естеството

на този допълнителен фактор, който стои в основата на естествения асиметричен синтез на аминокиселините.

 

2. И до ден днешен няма нито един успешен опит за синтез на белтъчни макромолекули, които да имитират дори най-простите форми на органичната материя. Известни „успехи" има само в областта на синтеза на разкъсани предварително части от живи материални структури (напр. части от биохимическа клетка), но това не може да се счита като доказателство, опровергаващо универсалната валидност на ЗНА. Безсилието на човешката наука в тази насока ни навежда на мисълта, че така както ние не можем изкуствено да синтезираме един електрон или един протон с произволни отнапред зададени качества (маса, заряд и др.), използвайки налични в природата материални компоненти, така не сме в състояние да синтезираме дори и най-простите органични вещества, осланяйки се единствено на познанията ни по химия и физика. И това се дължи на факта, че всяка предварително планирана ситуация в творческия акт с участието на човека превръща биологическия (или дори този на Вселената) еволюционен процес в част от естествената природа на нещата характерна за мъртвата природа,

която ние познаваме от непосредствения сетивен опит. Хармонията, която доминира в последователността на сложните органични съединения напомня за хармонията в музиката. Защо напр. тоналността на звуците, определящи честотната характеристика на музикалните тонове има точно определена

структура? Съвсем не е случаен факта, че музикалните тонове са седем на брой и тяхната завършена последователност, в рамките на осем тонални елемента, поражда чувството за благозвучие. Защо опитите да се измени тази структура

(Напр. додекафонията) води до музика, която е неприятна за ушите ни, наподобяваща хаотичното смесване на звукови вибрации, които не предизвикват естетическа удовлетвореност? Защото и в музиката има закон за подреждане на различните тонове, подобно на закона, подреждащ химическите съставки в системата на сложните биологически съединения, което поражда

едно ново качество в естествената картина на нещата, наречена от нас „дух на живата материя". Следователно „духът на музиката" е от същото естество, каквото е и „духът на живите организми", подчиняващо се на закон, стоящ отвъд сетивнотони познание.

 

3. Химическите съединения на ДНК и РНК загиват извън тялото, като дори при капсулация те издържат само ограничено време. Никой не може да обясни защо в живата материя участ ват само 20 на брой аминокиселини, въпреки огромното химическо разнообразие на тези съединения (няколко стотици на брой). Същото се отнася и до четирите вида нуклеинови киселини, които са основни съставки на носителя на генетичната информация ДНК. Езикът, на който е изразена тази информация може да се оприличи на четирибуквен код, който съдържа в себе си, в скрита, закодирана форма, структурния и функционален образ на всички възможни белтъчни макромолекули, както и на органичните тела, съдържащи се в организма. ДНК в този смисъл не е едно просто химическо съединение, а своеобразен генетичен код, представен в една изолирана система, която не еволюира и не се изменя по принцип. За да изпълнява функциите си на активна среда, пораждаща всичко, което е свързано със съществуването на организмите, ДНК се нуждае от помощта на други живи органични същности - белтъчните ензими, които изпълняват своите помощни функции под строгия контрол на това сложно химическо съединение. Във връзка с разглеждането на тези факти могат да се поставят следните въпроси: Ако ДНК под формата напр. На вирус загива извън живото, а вирусът както знаем, е най-простият организъм, то следва, че чиста ДНК не може да възникне първа и да съществува самостоятелно като активна и стабилна жива субстанция. Излиза, че всеки проектиран и осъществен от човека химически синтез на съединение, което има за цел да пресъздаде органичния химичен състав, води до конструирането

на една съвършено различна от биологичния и хомолог субстанция, неизменно принадлежаща на мъртвата материя. Коренната разлика в процеса на възникването на ДНК като химическо съединение и като биологическа субстанция, която в условията на организмите показва свойства, съвършено различни от тези на свободно съществуващото химическо съединение,

е показателно че има някакъв скрит от погледа ни фактор, който влияе допълнително върху характера и състоянието на тези системи. Образно тази ситуация може да се опише и по следния начин: „Тухлите", от които е изграден един жив организъм са също „живи" същности, докато „тухлите" на мъртвата материя са съответно винаги мъртви същности.

От друга страна, всички опити да се обясни това явление с помощта на квантовата физика и квантовата химия, се натъкват на непреодолими трудности. Например, много от биолозите-еволюционисти не приемат хипотезата за квантовата еволюция, обуславяща своеобразен генетичен дрейф или дори променящ фундаменталните физически закони, като основа на обяснението на явленията в протобиологията - науката, която лежи

в междинната зона между традиционната химия и биологията, опитваща се да обясни тези факти от гледна точка на съществуващата квантова физика. Целта е да се повтори успеха на квантовата теория постигнат от нея в областта на химията. В случая на биологическите явления и процеси обаче, както и в изследванията върху свойствата и същността на живата материя, квантовото обяснение се натъква на редица трудности:

 

1.Квантовите обекти нямат индивидуалност.

 

2. Съотношенията за неопределеност на Хайзенберг и принципът за допълнителност на Бор налагат своеобразни ограничения в структурата на материалния свят, които създават допълнителни трудности в редукцията на биологическите закони до тези на квантовата физика.

 

3. Вероятностният характер на квантовите явления е несъвместим с високата степен на определеност на биологическите процеси. Обектите, характеризиращи се с помощта на квантовата „пси" - функция, която се определя от уравнението на Шрьодингер, имат допълнителни, потенциални вътрешни степени на свобода, които се проявяват при определени физически условия (напр. фактът, че ние извършваме измерване или наблюдение върху квантовия обект).

 

4. Взаимовръзките между квантовите частици с полуцял спин се подчиняват на т. нар. принцип на Паули. Този принцип представлява описание на специфично физическо въздействие, което се разпространява с безкрайно голяма скорост във физическия вакуум (фВ). Това е т. нар. явление на квантовата свързаност

между физическите елементарни частици, обуславящо своеобразно действие от разстояние (т.е. действие, разпространяващо се със скорост безкрайност). То е отговорно за особения характер на химическата връзка, изразен в периодичността на химическите елементи съобразно техните свойства, позволяващо те да бъдат подредени в строгия порядък на известната Менделеева таблица. Принципът на Паули изразява едно особено свойство на квантовия фВ. От една страна той Води до пълно и почти изчерпателно обяснение на химическите явления и процеси, но от друга страна, налага съществени ограничения Върху структурата на химичните елементи. Съгласно този квантов закон не може да съществуват безразборни скупчвания от протони и неутрони в ядрата на атомите,съответстващи на различните химически елементи. Например елементът хелий (Не) не може да съществува като синтез на два протона и пет неутрона, че така

Прав сте в твърденията си. Не може животът да възникне случайно и да се развива случайно. Става дума за еволюционната теория на Дарвин. Вероятността за възникване на живот и усъръшенствуване на живота е като да хвърлим игла и конец от самолет и да очакваме конецът да се вдене в иглата.
Но еволюцията съществува и тя е направлявана от ангелските йерархии.
Смятам, че не сте избрали най-точното заглавие на постинга.

Сигурно сте прав за заглавието, но се опитвам да засегна научно и логически доказуеми твърдения. Ангелските иерархии не могат да бъдат наблюдавани или да си създадем коствено знание за тях. Без такива знания ще е много трудно да коментираме, а и убедим читателя в правотата си. Аз продължавам да твърдя, че "вертикална" еволюция до сега не е наблюдавана поне от научна гледна точка. Доводите на Дарвин и последователи се отнасят само до "хоризонтална" такава т.е. еволюцията, която променя само външните видими белези, определящи вътрешновидовото разнообразие, но не и промените в самата генетическа структура, наречена в науката „вертикална еволюция".

http://rightpeacejoy.org/rightpeacejoy/%D0%92%D0%AF%D0%A0%D0%90/Entries/2009/10/6_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD.html

"как тя (информацията за биологическия организъм) би могла да се съдържа единствено в системата от химическите връзки между" - Логиката на ДНК не е нито в химическите съединения които я изграждат, нито в химическите връзки между базите. Това е все едно да кажеш, че има логика в дебелината на хартията на една книга или мастилото на буквите. Логиката на ДНК е в последователността в която са подредение базите. Така както аз ако ти напиша с молив или тебешир, дали на лист ламарина, пластмаса, стъкло и върху бетон, инструкцията "Отиди и изкопай дупка на улица Васил Левски 3" Ти ще разбереш и ще свършиш работата - ще отидеш и ще изкопаеш дупка точно на този адрес! Ти си разбрал инструкцията. Особеното е в различните нива на инструкция, както учебния материал в училище. По-низшите класове имат елементарни инструкции, независимо от дължината на генетичния материал (както в учебниците за първолаци може да има големи книги или учебници с много картинки и малко текст). Колкото по-висши стават класовете, инструкциите става все по-сложни, текса става все повече и по-сложен. "С други думи „абиогенезисът" (т.е. зараждането на жива материя от нежива) е невъзможен по принцип." - след като всяка плът или жива материя ползва химични елементи, включително и самата ДНК от неживата природа, а и живите тела на организмите консумират изключително и само нежива материя, за да създават своите тела, нещо ми се губи. На Земята цялата жива материя произхожда от растенията които пият нежива вода, нежива почва и нежива светлина, нежив въглероден двуокис, от който правят въглехидрати, мазнини и белтъци и ни хранят нас и всички животни със своята жива материя. За да има животни трябва да има растения преди това. Не е възможен живот без растения. Дори да предположим, че живите биологични системи не мога да възникват от нежива природа, тогава, този "дух" по някакъв начин следва да се облече в материя някак си, като взима елементи от неживата природа и се храни от нея!

"изкуствено да синтезираме един електрон или един протон с произволни" Човеките възможности имат граници. Човек може да създава или унищожава само това което той сам е изобретил. От създаването на Вселената до днес, нито един атом повече не е бил създаван или унищожаван. Това е равносилно на унищожаване или създаване на енергия, което е невъзможно. Енергията преминава само от един вид в друг и не може да се създава и унищожава. "защо в живата материя участ ват само 20 на брой аминокиселини, въпреки огромното химическо разнообразие на тези съединения (няколко стотици на брой)" - Защо българската азбука има 30 букви, а не 26 както английската... има много символи с който да си допише още букви... А защо английската има "само" 26, а не 30 както нашата?! "нуклеинови киселини, които са основни съставки на носителя на генетичната информация ДНК." - ГРЕШКА, носителят на информация е логиката на подребда на базите - ДНК е просто носител, както един харддиск.