След Пелопонеската война Спарта се надявала да установи хегемонията си сред елинските полиси, но групата й политика срещала навсякъде презрение и съпротива. Ненависта към спартанските хоплити достигнала връхната си точка, когато спартански гарнизон бил настанен в град Тива, за да осигури пълното му подчинение. Водени от Епаминонд, през 371 г.пр.Хр., тиванците разгромили непобедимите дотогава спартански воини при Левскра. Лакедемонците, които високомерно подчертавали, че не са им нужни крепостни стени, тъй като са непобедими в боя, изпаднали в паника. Пелопонеският съюз се разпаднал. За кратко време Тива станала най-силният град в Елада. И още веднъж тиванската армия спечелила двубоя със спартанските хоплити. Това станало в битката при Мантинея през  362-ра г.пр.Хр.. В нея обаче паднал и самият Епаминонд. Тива, лишена от гениалния си военачалник, пропуснала възможността да вземе в свои ръце гръцкитедела. Повече от всякога в Елада царяло безредие.

Македонската държава

Залисани в борбата помежду си, в опитите си да намерят изход от вътрешните си затруднения, гръцкити полиси не обръщали внимание на възмогващата се, на север от Тесалия, македонска държава. Изследователите още спорят за произхода на древните македонци. Някои, основавайки се на езиковите доказателства, допускат, че те са родствен на гърците народ. Други предполагат, че македонците се различават от елините. Самите гърци винаги са смятали суровите планинци от север за варвари. Македонски разговарял с войниците си на език, различен от гръцкия. Най-вероятно обаче населението на Македония е имало смесен характер. Не случайно историците откриват следи от гръцки, илирийски и тракийски елементи.

Своето най-голямо могъщество Македония достигнала при царуването на Филип 2-ри и на неговия син Александър Велики през 4-ти в.пр.Хр.. Филип 2-ри взел престола през 359-та г.пр.Хр. едва на 22 години. За кратко време той се справил със сложната установка в държавата, отстранил другите претенденти за царското звание, укрепил властта си и разширил територията на царството си. Като се възползвал от противоречията на елинските полиси, Филип 2-ри успял да осигури излаз на Македония на Бяло море, като превзел важните пристанища Амфипол, Пидна и Метоне. През 356-та г.пр.Хр. избухнала т.нар. Свещена война. Обезпокоени от засилването на град Фокида,  Тива и останалите полиси го обвинили в светотатство-разораването на свещеното поле край светилището в Делфи. Във войната се намесили Спарта и Атина на страната на Фокида, а нейните противници потърсили помощта на македонския владетел. Филип 2-ри използвал удобния момент и се намесил в делата на гръцките полиси. Фокида била победена, а македонският цар укрепил позициите си в Северна Гърция.

Елада губи свободата си

Елинските полиси все още не виждали заплахата на север. Ето как оценявал положението ораторът Демостен : "Всеки полис счита спечелено за себе си онова време, в което загива друг град и никой не се грижи да предприеме мерки за спасяването на елинското дело." Древна Елада се нуждаела от ред и обединение, но полисната система възпрепятствала постигането им. Това станало в резултат на външна намеса-намесата на македонската държава. В Атина се появили привърженици на Филип 2-ри, които смятали, че с него ще може да дойде така желаното обединение на Гърция. Ораторите Демостен и Ликург предвождали противниците на македонския цар. Те предупреждавали атиняните за опастността да загубят свободата си и от граждани да се превърнат в поданици. До нас са дошли яростните речи на Демостен, насочени срещу Филип. Гласът му обаче не бил чут. Твърде късно елините решили с обединени усилия да се противопоставят на македонската заплаха. През 338 г.пр.Хр. съюзените  сили на Атина, Коринт и Тива претърпели тежко поражение в решителната битка при Херонея.  Но дори и тогава някои гръцки полиси не взели участие в сражението. С телата на падналите при Херонея била погребана свободата на Елада.

През 337 г.пр.Хр. в Коринт Филип 2-ри свикал общо събрание на гърците. Всички градове с изключение на Спарта изпратили представители. Провъзгласен бил всеобщ мир, а също и независимостта ан елинските полиси. Но това било само привидно. Филип 2-ри настанил в гръцките полиси македонски гарнизони. През същата година съюзът на гръцките полиси, оглавяван от македонския цар, решил да започне война срещу Персия. Смъртта на Филип 2-ри опорочила началото на похода

"Сине, търси си царство, достойно за  теб, Македония ти е малка !"

Според Плутарх, тези думи Филип 2-ри казал на сина си Александър, убеждавайки се в неговите изключителни качества. И Александър Македонски оправдал надеждите на баща си. Встъпвайки на престола през 336 г.пр.Хр, той бърьо попарил намеренията на гръцките градове да възвърнат свободата си. Действал с твърда ръка и пресичал всеки опит за отцепване. Пример за това бил съдбата на град Тива, жестоко наказан след неуспешното му въстание. Александър продължил политиката на баща си и след като укрепил властта си на Балканския полуостров, предприел замисления по-рано поход на изток.

Македонската войска се прехвърлила на малоазийския бряг през 334 г.пр.Хр.. Планът на Александър Македонски за покоряването на Персия бил следният : първо-да овладее Проливите Босфора и Дарданелите; второ-да превзене финикийските градове, които давали основната сила на персийският флот и да ги привлече на своя страна;  трето-да действа единствено със своята армия, която трябвало да нанесе решаващите удари и да сломи мощта на Великия цар, а гръцкия флот да охранява бреговете на Елада.

През 334 гпр.Хр. при река Граник станало първото сражение с армията на персийския владетел Дарий 3-ти. ПЕрсите отстъпили пред устрема на македонската фаланга. Проливите били овладени, а пътят на юг бил открит. След новата победа при Исос Александър влязъл в Египет. Тук той се провъзгласил за син на слънчевия бог Амон и за египетски фараон. Мала Азия, ФИникия и Египет били откъснати от Персийската империя. Оставало да бъде нанесен последният решителен удар-да се проникне в сърцето на империята, Месопотамия. Александър се отправил на изток и през 331 гпр.Хр. в битката при Гавгамела нанесъл решително порежение на персийската армия. Загубилият Дарий се спасил с бягство. Персия се покорила на Александър. Това решило съдбата на Великия цар. Той бил убит от своите сатрани.

Великият пълководец продължил похода на изток и достигнал до река Инд. Очертани били границите на неговата империя, която се простирала от Балканите до Индия. Сложено било началото на една нова епоха, епохата на елинизма. Същността на елинизма била във взаимното проникване на двата свята-елинския и източния. В завладените територии Александър запазил местните религии и обичаи. Запазил също и старото административно деление на персийската държава, като заменил нейните служители с хора от своето обкръжение, така наречените хетайри (другари). През изумения поглед на античния свят била създадена нова империя, дело на един изключителен пълководец, на един способен и амбициозен владетел. Не случайно и следващите поколения пазели спомена за великия завоевател. Границите на империята на Александър се превърнали в мечта и цел за бъдещите владетели.

Наследниците

През 323 г.пр.Хр., твърде млад, Александър Македонски завършил живота си във Вавилон. След неговата смърт неговата империя се разпаднала. Начело на отделните й части застанали неговите бойни другари-Лизимах в Тракия, Антипатър в Гърция и Македония, Селевк в Сирия и Птолемей в Египет. МЕжду тях се повела борба за надмощие, но нито един не успял да възстанови отново империята на Александър. Това не се отдало и на наследниците им. Светът на елинските държави постепенно се изтощил в безплодни борби и в крайна сметка станал жертва на младата и силна Римска държава.