Колкото и да се напъват, краткосрочни неблагодарници като Путин и Рогозин няма как да изтрият следите от хуманното и безкористно дело на американските благодетели, както и искрената и дълбока благодарност на руския народ.
„Малки истории”
Иван К. Айвазовски. „Корабът с помощите”
На 6 февруари 1892 г. британското списание „Illustrated London News“ („Илъстрейтид Лъндън нюз”) помества графики, разказващи за ужасяващия глад в Русия, където доскорошните крепостни селяни са принудени да смъкват слама от покривите на къщите си, за да нахранят умиращите животни и сами да оцелеят.
През 1889-1892 г. 29 руски губернии стават жертва на глада, заплашващ живота на близо 1 750 000 души. Гладуват най-плодородните области на необятната държава – Черноземието и Поволжието. Причината е позната до болка – некадърната политика на царското правителство, увеличило износа на зърно за сметка на вътрешното потребление.
Цялата тъпотия и великодържавен инат са изразени с думите на финансовия министър (тогавашния Влади Горанов – бел. ред.) И. А. Вишнеградский: „Гладни ще стоим, но ще изнасяме зърно!“ В резултат от подобна „политика” скоро се налага Русия да получава хуманитарни помощи от САЩ, изпратени с кораби от т. нар. Флотилия на глада. Две десетилетия по-рано Америка за пореден път е протегнала спасителна ръка към бедстваща Русия с военната ескадра на адмирал Густав Фокс. Двете събития остават в историята като най-ярки страници на приятелството между двете държави.
Рисунка в „Illustrated London News“: руски селяни смъкват слама от покрива на къщата си, за да нахранят умиращите животни
По същото време големият руски художник-маринист Иван Айвазовски рисува малко известни, дълго време крити и премълчавани картини, една от които е наречена „Раздаване на продоволствие“. Сюжетът е твърде необичаен за мариниста Айвазовски, нарисувал близо 5000 картини през живота си. Тук той е пресъздал исторически момент от битието на руско село или на малко градче, където стотици жители възторжено приветстват препускаща тройка, в която мъж с яркочервена рубашка развява знамето на Съединените американски щати.
И. К. Айвазовски. „Раздаване на продоволствие“, 1892 г.
На същата тема е и друга картина на големия творец, известна като „Корабът с помощите“, посветена на първите кораби от американския благотворителен конвой. Айвазовски рисува картините в навечерието на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., посветено на 400-годишнината от откриването на Америка, и те са предадени като дар за американския народ в знак на благодарност за спасителните помощи през 1892 г.
Дарението е израз не само на личната благодарност на художника, а и на официалната позиция на руското правителство, изплашено от резултата от късогледата си политика, от бедствието и от резонанса, който то предизвиква в Стария и в Новия свят.
В самата Русия гладът е обичайно състояние. Старият руски речник на Брокхауз и Ефрон посочва от седем до десет случая на масов глад след 1024 г., а през XVII–XVIII век броят им достига 14-15. Няма промяна и през XIX век, когато географските мащаби на глада и броят на пострадалите растат.
През 1889-1892 г. царят и цялата руска власт отправят предизвикателство срещу природата, населението и житейската логика. Княз В. Оболенский пише в мемоарите си: „Върху доклада на един от министрите Александър III бе поставил резолюция: „За мен няма гладуващи, а само пострадали от лошата реколта“. Удобна формулировка, която веднага е подета от угодничещата преса. По някаква тъжна ирония век по-късно властите в Северна Корея ще повторят фарса на царските вестникари, като нарекат поголовния глад в страната „труден марш към бъдещето“ .
Българомразецът Александър III със семейството си
Но проблемът вече не може да бъде заметен под килима. В Тамбовска губерния академик Владимир Вернадски организира събиране на средства за гладуващите селяни. Към инициативата му се присъединяват приятели и съмишленици, които привличат благотворители от Франция и Русия. Само в Тамбовска област са разкрити повече от 100 благотворителни хранителни пункта, купени и дарени на селяните са 479 коня, събрани и изпратени са храни за 2000 коня.
Академик В. И. Вернадски заедно със съмишленици
В другите губернии е далеч по-зле. Властите все още отказват официално да признаят наличието на масов глад. Обществеността привлича част от интелигенцията и студентите, а великият княз Николай Михайлович анонимно дарява наследството си, получено след смъртта на майка му.
За поколенията остават множество примери на човечност и отзивчивост, но най-удивителни страници в кампанията за подпомагане на гладуващите в Русия написват жителите на далечна Америка. Инициатор на благотворителното движение става Уйлям Едгар, редактор на сп. „Северозападен мелничар“, който през декември 1891 г. публикува следния призив: „Помогнете великодушно. Това не е политика, а човещина“.
Призивът му е подет от множество американци, които изпитват благодарност за подкрепата, оказана от Русия на северните щати (янките) по време на Гражданската война.
Докато политици и общественици спорят дали си струва да бъде подпомагана деспотична монархия като Русия, в щата Масачузетс, родината на американската революция, са събрани повече от 10 000 долара. Със средства от Филаделфия са купени 2000 тона хранителни продукти. Помощи са събирани в училища, църкви, по време на благотворителни концерти и спектакли. Вестниците пишат за жени, продали бижутата си, за да помогнат на гладуващите; за млад ваксаджия, разделил се със скромната си надница; за възрастен джентълмен, дарил парите си, кътани за погребение.
Младият Лев Толстой (с униформа) и братята му
Важна роля играят статиите и писмата на писателя Лев Толстой, тогава невероятно популярен в САЩ, които въздействат върху интелектуалните слоеве и образованите хора.
Събраните средства достигат 1-1.6 млн. долара, с които за около три месеца са могли да бъдат изхранвани 800 000 човека. Поради недоверие към царското правителство заради пословичната му корумпираност помощите са предавани във вид на хранителни продукти само на обществени организации, на видни и авторитетни личности или пряко на населението.
За доставката на храните са определени пет транспортни кораба, наречени „Флотилия на глада“ (Famine Fleet). Художникът Айвазовски и руското население я наричат „Флотилия на надеждата”. Челният параход „Индиана“ е изпратен възторожено на 22 февруари 1892 г. от 50-хилядно множество на пристанището във Филаделфия. „Само си представете! Американски републиканци пеят руския национален химн. Какво тържество на човешкото братство и любов!“, пише един от очевидците.
Скоро потегля вторият хуманитарен параход „Конемаг“ с 2500 тона продукти. Следващите спасителни товари са доставени от „Мисури“, „Тюнхед“ и „Лео“.
Параходът „Мисури“ се носи към Русия
Колко сериозно са се отнесли към мисията си организаторите на благотворителните кервани сочи фактът, че към пратките с царевица, малко познат в Русия продукт, е приложен рецептурник на руски език, съставен от преводачката на Лев Толстой мисис Изабел Хъпгуд. Най-активните участници в благотворителната мисия съпровождат помощите с намерения да ги предоставят лично и да посетят гладуващите райони, за да се запознаят намясто с мащабите на бедствието.
Именно те след завръщането си разказват на американците колко радушно и възторжено руските хора посрещат и приемат помощите от САЩ. Корабите са приветствани от огромни множества на пристанищата, окичени с американски знамена, а военни и цивилни оркестри свирят химна на САЩ. В чест на американските благодетели са организирани факелни шествия, тържествени вечери и обяди. Столични и други вестници посвещават цели страници на историческата дружба между двата народа и разказват подробности за организацията на кампанията.
Най-известните участници в мисията са удостоени с прием от император Александър III и престолонаследника Николай (бъдещият цар), които им поднасят благодарност, а капитаните на кораби получават специални дарове. Гостите са особено впечатлени от срещата си с Лев Толстой, с когото се запознават задочно в хода на благотворителната мисия.
Наблюдателните янки не крият добрите си чувства към радушния и талантлив руски народ, но не спестяват и негативните впечатления: нищета, пасивност, бюрокрация, невежество.
Ярка демонстрация на взаимните симпатии става широкомащабното участие на Русия в Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Същото изложение, на което дължим блестящия пътепис на Алеко Константинов, озаглавен „До Чикаго и назад”. И тогава светът е бил толкова малък.
Руската държава изпраща към бреговете на САЩ цяла ескадра военни и търговски кораби, които докарват многобройни експонати за руския павилион в Чикаго. Световното изложение се превръща в най-голямата експозиция на руски материални и духовни продукти в чужбина до края на империята през 1917 г.
Руският павилион на Световното изложение в Чикаго през 1893 г.
На 27 май 1893 г. на борда на флагманския кораб е даден прием за всички участници в благотворителната мисия. Руският посланик в САЩ връчва награди на достойните американци. Издателят-редактор Уйлям Едгар получава „изкусно изработена позлатена сребърна амфора“.
Художникът Иван Айвазовски пристига в Чикаго заедно с руската делегация и дарява на американския народ двете картини, посветени на благотворителната мисия. Творбите имат удивителна съдба – отначало са изложени в галерия „Коркоран“ във Вашингтон, а в началото на 60-те години на миналия век по инициатива на първата дама Жаклин Кенеди са прехвърлени в Белия дом, където стават мълчаливи свидетели на важни исторически събития, сред които е паметната пресконференция на президента Джон Кенеди след финала на инфарктната Карибска криза през 1962 г.
След болшевишката революция неблагодарната съветска власт не споменава тези картини на Айвазовски, укрива и даже унищожава някои от репродукциите им. Руски изследователи посочват случаи, когато съветски „естети” са заличавали цветовете на американското знаме върху репродукциите на картината „Раздаване на продоволствие”.
Колкото и да се напъват, краткосрочни неблагодарници като Путин и Рогозин няма как да изтрият следите от хуманното и безкористно дело на американските благодетели, както и искрената и дълбока благодарност на руския народ.
И. К. Айвазовски. „Автопортрет“ Етикети: А. К. Айвазовски * масов глад през 1889-1892 г. * Черноземие и Поволжие * Чикаго 1893 г.Рок рок рок
