„ Еволюцията  невъзможна 5 ”

Rockbul 2.05. 2009

Нямаше ме два дена защото се премествах в новата си къща и не можах да продължа поредицата „Еволюцията невъзможна” .  Сега вече всички атрибути са на лице: -  Интернет, лаптоп, чаша душеразвеселяваща напитка и желание да си наваксам публикациите и да обменя мисли с вас разбира се, което е най- важното!
До сега разглеждахме нещата на молекулярно ниво и разсъжденията ни показват, че  еволюцията такава, каквато си я представя  Дарвинизма- материализъма е невъзможна!  Или поне до сега не са известни някакви   експериментални или наблюдаеми сведения, които да са подкрепени с  ясни  и неоспорими доказателства. Не знам дали е необходимо да се ровим повече на ниво молекули или направо да минем към по интересните и атрактивни фантастични твърдения на еволюционистите,  който не знам дали си вярват, но знам, че вземат пари и по цял ден си изстискват главите за да измислят нещо дето не може да  измислят. 
       И понеже нямам идея да пиша книга ще хвана нещата от краката за главата.
 
  ПРЕХОДЪТ ОТ ВОДАТА КЪМ СУШАТА ?

       Твърди се, че един ден организмите, живеещи във водата, по някакъв начин излезли на сушата и се превърнали в сухоземни организми. Съществуват безброй много анатомични и физиологични фактори, които правят много труден този преход. Най-очевидните от тях могат да бъдат подредени така:
       1. Понасяне на тежестта: Организмите, които живеят в моретата, не се сблъскват с проблеми като този да носят тежестта си. Голяма част от тези, които живеят на сушата, обаче използват 40% от енергията си, за да носят телата си.  За да може едно водно животно, преминаващо към земния живот, да си осигури необходимата му енергия, е неизбежно (!) развиването на нова мускулна и костна структура, но дори и тези комплексни структури според мен е невъзможно да бъдат образувани чрез случайни мутации.
       2. Задържане на топлина: Топлината на сушата се променя много бързо и с много големи разлики. Едно сухоземно животно притежава такъв метаболизъм, че да може да се пригоди към резките топлинни разлики. В моретата обаче температурата се променя много бавно и разликите при тази промяна не са толкова големи както на сушата. Един организъм, който притежава телесна система, подходяща за сравнително постоянната топлина в моретата, за да може да живее на сушата, е принуден да придобие защитна система, която да осигури минимални увреждания от температурните промени на сушата. Без съмнение твърдението, че рибите придобили такава система чрез случайни мутации, веднага след като излезли на сушата, е малко вероятна.
       3. Използването на вода: Важните за метаболизма вода и дори влага трябва да се използват ограничено поради оскъдните водни източници на Земята. Например кожата трябва така да е проектирана, че да може да позволява отделянето на определено количество вода и в същото време да предотвратява прекаленото изпарение. Следователно организмите, обитаващи сушата , трябва да притежават чувство за жажда, нещо, което водните животни не притежават. Освен това кожата на морските организми не е подходяща за живот на сушата.
        4. Бъбреците: Поради обилността на водата в средата, която обитават, водните животни могат веднага филтрирайки да изхвърлят натрупаните в телата им излишни вещества и особено амоняка. На сушата обаче водата трябва да бъде използвана икономично. Това е причината тези животни да притежават бъбречна система. Благодарение на бъбреците амонякът се съхранява, за да бъде превърнат в урина и при изхвърлянето се използва минимално количество вода. В допълнение, необходими са нови системи, които да подсигурят функционирането на бъбреците. С една дума, за да може да се осъществи преходът от водата към сушата, организмите, които нямат бъбреци, трябва веднага да се сдобият с развита бъбречна система.
        5. Дихателната система: Рибите “дишат”, като поемат разтворения във водата кислород, който преминава през хрилете им. Те не могат да живеят повече от няколко минути извън водата. За да живеят на сушата, рибите трябва веднага да се сдобият със съвършена белодробна система.


        Разбира се, всички тези драстични физиологични промени май е невъзможно да са се появили в едно и също същество в един и същи момент, и то случайно? Как мислите?
        Един приятел Блогър защитава идеята, че нещата не са се случили изведнъж, а по някакъв неведом начин  се е  само образувал половин бял дроб и се хербаризира за около 1 000 000 години, докато се създаде другата му част от пъзела и се  присъедини към първата половинка за да се създаде цял бял дроб. Невероятна хипотеза разбира се. Освен ако не приемем, че нейде във  Вселената няма огромен фризер, който да замразява с уникална точност, като време своите полуфабрикати докато чака да се образуват другите части от цялото. Толкова фантастично, че чак смешно. Просто всички факти на наблюдаемият свят крещят и викат, че такива тези не могат да се пръкнат в нормална  човешка глава.
       Заставаш в банята пред огледалото преди да се избръснеш, поглеждаш окото си и обявяваш тържествено на синът си: - Тате аз съм един сполучлив мутант, както и ти ! Моите очи са създадени благодарение на мутациите, както и твоите. Ти не си продукт на любовта ни с майка ти, а си продукт на случайността...кондома беше спукан  и ние не се усетихме на време !?