"Еволюцията невъзможна 7"

Rockbul 11.05. 2009


„Господ не играе на зарове”.

„Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!”

„Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?"

„Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.”

Това са цитати от самият Алберт Айнщайн

Айнщайн казва: "Играе ли Бог на зарове?" - с което се пита за ролята на случайността в живота ни. Айнщайн по-скоро отговаря, че Бог не играе на зарове; тоест, случайността е обусловена от необходимостта. И въобще как са преплетени философските категории случайност, необходимост, закономерност? На това философско запитване - изглежда няма еднозначен отговор. Но поне е ясно, че крайните позиции не са верни: че всичко зависи от случая или , че всичко е изначално предопределено и че всяко нещо се случва поради някаква причина – не по чиста случайност.
“Всеки, който започне сериозно да се занимава с наука се убеждава, че в Законите на Вселената е изявено Духовно Същество, което е безкрайно по-висше от човека! Духовно Същество, пред което ние, с нашите човешки сили, трябва да се смирим!” До това заключение достига Айнщайн в края на живота си. Цитатите са абсолютно точни, е до колкото могат да бъдат точни при превода. Който се съмнява да провери в Google!
Някои, гонени и очевидно настигнати от бик придават на „ Интелигентният дизайн” божествен произход слагайки равенство веднага с Иехова, Алах, Буда ( забележете : Будизма не признава съществуването на бог сътворител. При тях вселената е безкрайна! ) Лесно е да се досетим, че ако създателят е всемогъщ и абсолютен то просто вече нямаше да съществуваме. Значи изводите са два: Или не съществува създател и Вселената е безкрайна и непрекъсната, или съществува и в никакъв случай не е всемогъщ и абсолютен. Абсолюта ни лишава от възможността да се развиваме. Видно е , че нещата се развиват около нас и ние го наблюдаваме и установяваме всеки ден.
Може ли Бог да създаде такъв камък, който да не може да повдигне? Първо това не е твърдение на някакви западни научници, а въпрос в един спор между теолози . Един от възможните отговори е този:
1.Камъкът е творение.
2. Тъй като творението е резултат на Божията воля, а не на Божията същност, то може да е също безкрайно, както и Бог, без да се смесва със същността Му.
3. След като камъкът може да е безкраен, той не може да се вдигне, защото няма посока в която да се извърши действието.

Подобен въпрос се задава и в точните науки. Парадоксът на Ръсел е един много прост парадокс от теорията на множествата, изиграл важна роля във нейното формиране. Парадоксът е формулиран около 1901 г. от Бертран Ръсел.
Постановка на парадокса
Парадоксът на Ръсел може да бъде изразен така „Нека вземем множеството от множествата, които не принадлежат на себе си. Принадлежи ли то на себе си?“. Или, нека имаме , то тогава . Ако отговорим с „да“ на горния въпрос, ще получим, че тъй като по дефиниция елементите на това множество не принадлежат на себе си, те не принадлежат и на множеството в което са, т.е. имаме противоречие. Сега, ако отговорим с „не“ на същия въпрос, имаме свойството да принадлежи на себе си и отново изпадаме в противоречие.
Парадоксът показва, че наивната теория на множествата в смисъла на Кантор е противоречива теория. Проблемът идва от там, че считаме, че можем да построим множество въз основата на всяко свойство. Така някои от тези свойства (и това именно е случаят в парадокса на Ръсел) генерират нестабилни само препращащи се цикли и съответно би трябвало те да бъдат изключени.
Решения
Първото решение е теорията на типовете на Ръсел, според която множествата са с йерархични типове. Дадено множество може да съдържа само обекти стриктно по-малки от него самото. По този начин парадоксът на Ръсел просто не може да бъде конструиран. Второто решение се състои в ограничаване на принципа за формиране на множества: предикатите не дефинират множества, а отделят в едно вече съществуващо множество елементите, които притежават дадено свойство.
Ако вземем книгата на Дарвин за произхода на видовете написана през 1859 година и прочетем, ще забележим, че става въпрос за начало на еволюцията именно на Земята, а не нейде в космоса . По негово време само фантастите са писали за Вселената. В 1828 г е роден Жул Верн и е бил на 31 години, когато е излязла хипотезата на Дарвин от печат . Това , че живота е произлизал от Космоса е най- вероятното твърдение. Вселената е огромна, а Земята песъчинка. Най- логичното заключение е , че живота се е пръкнал нейде между галактиките. Това не е спорно твърдение. Спорното твърдение е, че другаря Дарвин твърди, че еволюцията е започнала на Земята и всички учени се чудят как да натаманят милиони години за да може това да се случи в техните хипотези и твърдения. Това няма как да се докаже от научниците все още защото не е логично и няма да бъде доказано разбира се.
И за на края ще кажа какво на мен лично най- много ми се иска да е вярното. Безкрайна и непрекъсната вселена. Тук голямата пречка се намира в книгата „ Пътеводител на галактическият стопаджия”. Ако вселената е безкрайна значи вече всичко се е случило, защото е имало достатъчно дълго време да се случи!

Ето тук се намира моята тема и виждане за съществуване на Бог. http://rockbul.blogspot.com/2009/04/angel-anthony-rockbul.html