Защото: 3.03.1878 г. не е нито началото, нито краят на вековната борба на българите за освобождение. Пътят към истинската свобода, суверенитет и национално обединение се оказва много дълъг. Борбата ще продължи и след 3.03.1878 г. и ще преминава през отхвърляне на руската протекция и намеса на “освободителката” в делата на княжеството.
Защото: Има българско участие във войната, но не и в подписването на мирния договор, с който тя завършва. Защото това се повтаря със съветската окупация на България през 1944 г., последвалото участието на българите войната и с отказа на СССР да включи България сред победителите на Парижката мирна конференция през 1947 г . 9 септември повтаря 3 март като съветско-руски празник и в това отношение.
Защото: Призракът на обединена България в проекта, одобрен от великите сили на Цариградската посланическа конференция с двете автономни български области плаши много Русия и тя се заема да не допусне създаването й. Това може да стане като се ускори избухването на войната. В това отношение много важна се оказва ролята на граф Н. Игнатиев – “вицеимператорът на Цариград”, привърженик на т. нар. тиха дипломация. Планът му за разпокъсване на българските земи се изпълнява точно. Отказът на Портата да изпълни решенията на Цариградската конференция и последвалия я Лондонски протокол (19/31.03.1877) стават повод за войната, обявена с манифест на руския император на 12/24.04.1877 г.
Защото: В сборника със секретни руски документи от 1892 г. България е наречена “Балканска област” или по точно “Руско-дунавска област”. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за “освободителната мисия” на Русия.
Защото: По Санстефанския договор уж свободна България е много по-зависима от Русия, отколкото от Османската империя. За великите сили поне до Съединението от 6.09. 1885 г. няма съмнения, че Княжество България е руски протекторат. Това е форма на зависимост, при която страната има формално своето държавно самоуправление и институции, но действа под властта на държава-протектор.
Защото: Чл. 10 от договора въвежда екстериториално право на турските войски през българска територия. Русия отстъпва на победена Турция право да прокарва свои войски през българска територия.
Защото: В манифеста от 12/24.04.1877 г. на император Александър II, с който се обявява войната на Османската империя ( с мандата на международната Цариградска конференция) вместо за “българи” се говори за “християни” и “верноподаници”. В него се казва, че Русия обявява война за защита на “поробените славяни”.
Защото: Далече преди началото на войната, на 26.06/8.07.1876 г., в малкото австро-унгарско градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва тайно споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина.
Защото: В Санстефанския договор също не се споменава официално името България. Говори се за “областта” или “Балканската област”. Това обаче не е прецедент, а по-скоро практика за руската имперска политика. Преди 1878 г. във всички мирни договори, като този от Кючук Кайнарджа (1774), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.
Защото: Реално окупираната и контролирана от Русия към 3.03.1878 г. българска територия е доста по-малка от включената като териториален обхват в Санстефанския договор. Т.е. Русия “ с чужда пита помен прави”, дарявайки нещо, което не притежава, съзнавайки какви ще бъдат последиците от тази интрига.
Защото: За българите в Македония Русия няма да бъде никога освободител, а с действията си срещу техните освободителни борби от 1878 г. чак до войните за обединение (1912-1918) се превръща в отявлен техен враг, наречена от Пейо Яворов по време на т.нар. Шипченските тържества от 1902 г. “джелатина на Македония”.
Защото: Както пише Кръстьо Раковски : “Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение…Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници… действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея… Наопаки – слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”.
Защото: В книгата си “Из прошлаго русской дипломатии” от 1890 г. руският дипломат и историк Сергей Татищев на страница 503 дословно пише, че “след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не “целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си”.
Защото: Татитищев не е просто руски философ, а е и практик в осъществяването на руската антибългарска политика. С. Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т. е. да бъде “изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае “какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия”. Само 4 години по-късно именно С. Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов, а неуспешен опит за изпълнение на този зловещ план има в хода на Междусъюзническата война през лятото 1913 г., разобличен от такъв голям българин като старозагорския митрополит Методий Кусев, роден в Прилеп, Македония.
Защото : Граф Игнатиев, наричан от тогавашните българи “Лъжко паша” успява да измами не само османските политици, но и българите за истинските намерения на Русия в Източната криза. Тя постига целите си: отмяна на унизителния Парижки мирен договор от 1856г. с териториални придобивки в Кавказ и Бесарабия и раздробяване на Българската екзархия, за да не е пречка единна и силна България за бъдещите руски завоевания на Балканите. Затова Русия и лично граф Н. Игнатиев през 1878 г. има пряка вина за националното разединение на българите, за новото поробване на добруджанските и моравските българи, за удължаване на турската власт над родопските и тракийските българи.
Защото: Граф Н. Игнатиев се опитва да обвърже австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина с руската окупация на България и то преди австро-унгарските войски да нахлуят в Босна и Херцеговина. Той знае много добре, че австро-унгарците нямат никакво намерение да се изтеглят от там и очевидно смята, че с този пазарлък може да се увековечи и руската окупация на България.
Защото: оригиналът на Санстефанския договор е скрит от Русия и все още остава непознат за българите. Нашите архиви съхраняват само копие на Санстефанския договор. Оригиналът си остава заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци.
Защото: За успешното поддържане на мита за руското освобождение допринася унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техните български помагачи, както и кражбата на тонове от българските архиви, третирани като “трофеи” след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
Защото: Предварителният договор от Сан Стефано е на френски. Преведен е на руски и османотурски. Не само не са били поканени българи при подписването му, но не е имало и екземпляр на български.
Защото: Срещу самия договор има доста силни противници в самата Русия, в това число сред нейните дипломати. Посланикът в Лондон граф П. Шувалов е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира политическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския договор. Затова пише следното: “Санстефанският мир е едно нещастие за нас… Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки”.
Защото: Към датата 3 март 1878 г. към тази дата (3.03.1878) Русия вече усилено работи чрез дипломацията си за неговата ревизия чрез постигане на споразумение с Австро-Унгария, а след това и с омразната й Англия. Следователно, когато договорът е ратифициран от освободителите и влиза в сила, руската страна вече не го счита за валиден и започва да полага усилия да го обезсили.
Защото: Със Санстефанския договор граф Н. Игнатиев успява да настрои срещу българите всички съседи – сърби, гърци, румънци, дори албанци. В Европа през 1878 г. се създават силни антибългарски настроения, защото виждат в българите “руски протежета” и “оръдия на руската политика”, а “голяма” Санстефанска България или още “Игнатиева България се счита за “Малката Русия” на Балканите.
По Янко Гочев http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/yanko-gochev-139-godini-rusiya-krie-podlo-originala-na-sanstefanskiya-dogovor
М. Тачков - "Хаджи Димитър" /т...
Българският боен вик Ура!
